Илинденци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илинденци
България
Red pog.png
Илинденци
Област Благоевград
Red pog.png
Илинденци
Общи данни
Население 846 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 54,066 km²
Надм. височина 443 m
Пощ. код 2833
Тел. код 07434
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 32665
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ЗП, ВМРО-БНД, ЛИДЕР, …)
Кметство
   - кмет
Илинденци
Бойко Ибришимов
(ГЕРБ)

Илѝнденци е село в Югозападна България, в община Струмяни, Област Благоевград. Името на селото до 1951 година е Белица.

География[редактиране | edit source]

Село Илинденци[1] се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

До Балканската война село Белица е голямо преобладаващо турско-циганско село.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Биелица (Biélitsa) е посочено като село с 290 домакинства и 760 мюсюлмани.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Белица, на СЗ от града на разстояние 6 часа. Лежи в полите на Пирин в равно ниско място. Наоколо има и гора. Гръцка църква. 120 къщи; 500 души турци със 120 българи.[3]

При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След 1912 година турското и циганското население се изселва и на негово място са заселени бежанци от Егейска Македония, които образуват отделни махали в селото - Заровска - от село Зарово, Крушевска, от село Крушево, Кърчовска от село Кърчово, Врабска от село Врабча, Пиринско. Заселилото се българско население се занимавало основно със земеделие, животновъдство и занаятчийство. Към днешна дата все още съществуват т.нар. землища - местностите Злинска река, Задлък, Валоги, Кълъчовец, Щавен, Пушовец, Средобърт, Врабче и др.

След 1944г. частните имоти са иззети от държавата и окрупнени в трудово кооперативни зеделски стопанства /ТКЗС/. Голяма част от населението са работели в земеделските кооперации, основно отглеждащи тютюневи растения и лозови масиви, както и в мраморните кариери в близост до селото. След 1989г. започва процесът на приватизация и връщане на частните имоти на първоначалните им собственици и техните наследници. В наши дни се наблюдава отрицателен естествен прираст на населението, аналогично на други български села. Поради липса на работни места и перспективи за развитие, част от населението мигрира в съседните по-големи градове или в съседни държави като Гърция.

Археологически проучвания[редактиране | edit source]

Първото човешко присъствие в региона е регистрирано от Неолитната епоха (6000 до 4000 г. пр. Хр.). Останките от антични селища дават основание да се предположи, че тези земи са били обитавани от древните траки, вероятно принадлежащи към племето Меди. Потвърждение за това дават разкритите остани от антично селище и некропол в стопанския двор на селото и на запад от него . На това място при строежи и селскостопанска дейност са откривани останки от сгради, градени от камъни, споени с хоросан, изравяни са и колони. По терена има фрагменти от битова и строителна керамика. Оттук вероятно произхожда и една оброчна плочка на Тракийския конник. В близост са открити и няколко гроба, като погребалният обред е трупополагане. Намерена е и надгробна плоча с изображение на починали. Съществуването на поселището в общи линии е датирано към трако-римския период.

Следите от друго селище, както и принадлежащи към него светилище и некропол, предполагат, че след влизането на Балканския полуостров в границите на Римската империя, тук се е обособил голям античен център, вероятно градът Нейне. Останките му се намират в местностите ”Хилядница” и “Рукалото”, върху възвишение с дължина около 600 м и ширина 70 м. Между двете местности е имало масивна стена, от която сега няма видими следи. От това място произхождат много находки: оброчни плочи на Тракийския конник, на Артемида, Зевс и Хера, подставка от статуя на Дионис, фрагменти от мраморна арка, различни архитектурни детайли, монети и други. Освен това там са открити и 10 надписа на старогръцки език от І – ІІІ век. Особен интерес представлява един надпис, от който се разбира, че селището е имало градска структура. От друг строителен надпис, в който се говори за храм на Изида и Серапис се разбира, че градът се е наричал Нейне. Надписът е датиран в 78 г. Допуска се, че в началото на ІІ век тук са се заселили римски колонисти. Градът е просъществувал от втората половина на І век до средата на ІІІ век, когато е бил разрушен. Сега по целия терен има останки от древния град: речни ломени камъни със следи от хоросан, фрагменти от строителна и битова керамика, части от архитектурни детайли.

В същата м.”Хилядница”, и в съседната “Щавенска скала” има античен некропол. По време на селскостопански работи са открити няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от каменни плочи и имат формата на паралелепипед. Мъртвите са били полагани в тях заедно с гробни дарове – амфори, паници, канички и др. Открити са монети на императорите Проб (276 – 282), Максимин (286 – 305) и др. Тук са открити и надгробни плочи с бюстове на починалите. Некрополът най-вероятно е принадлежал на град Нейне.

Вероятен приемник на разрушения античен град-център е късноантичното селище в м. “Град каяси” или “Костенурката” (последното название идва от възвишение, което наподобява костенурка), на 2 км североизточно от селото . На възвишението се откриват фрагменти от строителна керамика. Не личат останки от зидове, но е възможно тук да се е издигало малко укрепление – стражеви пункт. На изток следва плитък дол, а по-нататък ниско плато. Върху последното се наблюдават фрагменти от битова и строителна керамика, характерни за периода ІІІ – V в. Явно на това място е съществувало значително селище. Оттук произхождат оброчни плочки на тракийския конник и на Артемида, което предполага възможността да е имало и трако-римско светилище .

В местността “Костенурката” се намира и средновековна керамика, което ще рече че гореописаното селище ако не е продължило съществуваното си през средновековието, то поне е имало приемник през този по-късен период. В близост - м. „Грамадете“, има останки от средновековна църква, известна под името „Св. Архангел“. Най-вероятно храмът е бил свързан, принадлежал е на средновековното селище.[5]

През лятото на 2013 г. приключва теренното проучване по реализацията на проект "Европейски приказки и легенди” на територията на Oбщина Струмяни. (Проектът има за цел реализирането на културен туристически маршрут, част от международната мрежа "Route Européenne des Légendes". В периода 20.08 – 23. 08. 2013, мултидисциплинарният екип, ръководен от Проф. д-р Васил Марков, проучва археологическите паметници, фолклорните традиции и културните институции на територията на Общината, в това число и обектите намиращи се в землището на с.Илинденци).

Екипът на проф.Марков проучва скалистото плато разположено южно от селото. По западния и северния и ръб експедицията открива няколко скално изсечени жертвеника. Наситеността с битова и строителна керамика на това място дава основание на учените да предположат, че става дума за тракийско мегалитно светилище, просъществувало тук през І хил. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. В най-южната му част е заклещена огромна скала, благодарение на която, се е оформила огромна по размерите си скална арка, улавяща слънцето на небосвода в зенита му. Изследваният паметник има характеристиката на тракийско мегалитно светилище, в което основно е използван и дообработен природният код – скалният разлом, където навярно били почитани подземните - хтоничните божества.

На около 1.5-2 км. северозападно от мегалитното светилище се намира изворът „Лечебната вода”. Мястото се почита като свято сравнително от скоро. (Баба Ванга съветвала хора с болни очи да идват тук, да си мият очите с тази вода и да пият от нея). Източно от извора е разположена една скална група, която гледана от много страни напомня човешка двойка. Между двете фигури е заклещен значителен по размерите си каменен блок, който оформя каменна арка, ориентирана в посока изток-запад.[6]

Забележителности[редактиране | edit source]

Природно феноменални скални образувания обграждат селото от север, изток и юг. В непосредствена близост до тях се намира най-голямата в България открита скулптурна изложба - "Арт Център Илинденци". Към него е изградена хотелска част и посетителски център. Скулптурите и местата, където са поставени, са осветени, което прави мястото уникално, гледано от близо и далеч.

Над селото се намира лековит извор, до който е изграден красив параклисен комплекс. Водата се препоръчва за лечение при болести на очите, мозъка и косата.

В централната част на селото са изградени мраморни шадравани и чешми. Центърът е изграден изцяло с мрамор от най-голямата кариера на Балканския полуостров за добив на мрамор, намираща се над селото. Към селото има обособена вилна зона, която се намира сред смесена-иглолистна и широколистна гора. Там е изграден и язовир, който е зарибен и предлага упражняване на спортен и любителски риболов[7]. Има идеални места за ловуване на пернат и друг дивеч. За тази цел е изградена и ловна хижа.

От селото тръгват множество туристически пътеки из Пирин планина с посещения на многобройни карстови пещери, тучни поляни и величествени върхове.

Скалите край селото предлагат издеални условия за практикуване на скално катерене. Пропастта Алко е дълбока 132 метра.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ежегодно в село Илинденци се провежда международен скулптурен симпозиум, по време на който наши и международни артисти представят изработени от самите тях мраморни скулптури. Същите остават в най-големия в страната открит скулптурен парк, намиращ се в селото.
  • Съборът на Илинденци от 1 до 3 август всяка година.
  • Всяка първа събота на месец Февруари се провежда традиционният "Празник на виното", на който се дегустира и оценява вино на местни винопроизводители.
  • Всяка първа събота на месец Февруари се провежда традиционния празник на виното. Местни производители на бели и червени вина изнасят за оценка своята продукция. Същата се оценява от виноспециалисти - технолози от винзаводите в Дамяница и Благоевград. На победителите се връчват парични и специални статуетни награди. За гостите на празника остава всичкото изнесено за оценка вино и много скара от месни деликатеси, кюфтета, кебапчета, кървавица, суджуци и др., които са любезно предоставени от най-големите винопроизводители и собственици на лозови масиви. Празникът е съпроводен с ритуално зарязване на лозята от боговете на виното. Изнася се богата фолклорна и музикална програма.

В селото е центърът на прочутото грозде и вино, произвеждано от него - керацуда. Сортът е донесен от бежанците от Егейска Македония, заселили се тук през 1912 година. Всяко семейство в селото отглежда от 0,5 до 5 декара от този сорт грозде и произвежда вино от него.

Над селото се намират най-големите на Балканския полуостров мраморни кариери. На 3 километра от селото се намират два завода за преработка на мрамор и производство на мраморни изделия. В селото има над 20 цеха за производство на мраморни изделия.

Галерея[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Илинденци

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://www.facebook.com/Ilindentsi?fref=ts
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - "Археологически паметници в Благоевградски окръг", ДИ "Септември", София, 1987 г., стр.72-73
  6. http://www.eunipartners.eu/in-the-news
  7. https://www.facebook.com/pages/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D0%BC-%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%87%D0%B5/152029958247705
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.