Илиризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Илиризмът или илирийско движение е обществено културно-политическо движение, възникнало в хърватските земи през 1830-те и 1840-те год.

Единствено географското положение на тези южнославянски земи (на хърватите и на сърбите с Динарите) през 19 век свързва движението с Антична Илирия и древните илири. Илиризмът оказва значимо въздействие върху национално-освободителните движения в другите южнославянските земи.

Антична римска и средновековна предистория[редактиране | edit source]

Илирия още от римско време била средищна между гръко-македонския Изток и римския Запад, в резултат и на което се формирали Западна и Източна Римска империя. Границата между двете разполовявала Илирик.

Още преди християнизацията на Римската империя, била създадена преторианска префектура Илирик. Територията на тази префектура станала арена на верски и културен сблъсък след т.нар. Велика схизма, последвана и от османско-венецианското и османско-хабсбургското противопоставяне за влияние по тези земи. В резултат и от военния сблъсък се формирала и т.нар. военна граница.

История[редактиране | edit source]

Организиран характер на движението слага Людевит Гай. Илиризмът признава нуждата от единство на южните славяни и укрепване на славянската солидарност с оглед на политическите цели и задачи, които си поставя и които стоят пред него. В движението първоначално се оформят две политически крила – първото е консервативно и вижда бъдещето на Хърватия в Хабсбургската империя, но признава необходимостта от извършване на коренни преобразувания и реформи в обществено-политическото устройство и живот на империята. Второто либерално крило вижда бъдещето на хърватските области в автономията на хърватските земи в рамките на едно възстановено унгарско кралство. Малко преди унгарската революция от 1848 г. се формира и трето демократическо политическо крило, което се явява в противовес на стремленията на второто за хърватско-унгарски съюз. То се обявява за южнославянски съюз, което след сараевския атентат формирало южнославянски комитет, от името на който била подписана декларация от Корфу.

Австрийският императорски двор по принцип подкрепял и съдействал на консервативния илиризъм, виждайки в него инструмент за потискане на унгарското национално-освободително движение, но през 1843 г. наложил на движението редица рестриктивно-ограничителни мерки, предвид опасността то като цяло да подкрепи и да съдейства на унгарските политически процеси под натиска на либералното си крило. С разгрома на унгарската революция през 1848 г. се слага началото на нов етап в развитието на илирийското движение. От 1848 г. илиризмът започва да пропагандира идеята за политическо обединение и автономия на южните славяни в рамките на Австрийската империя, но някои негови деятели продължават да стоят на позиция за създаване на Велика Илирия. Резултат от тази политика е и подписания Виенски книжовен договор.

Теоретични положения[редактиране | edit source]

Основната идея на „илиристите“ е мисълта за „Велика Илирия“, която, по представите на хърватските национални дейци, заема всички югославски и някои неславянски територии. Разглеждайки населението им като един народ, произлазъл от коренното население на Древна Илирияилирийците, идеолозите на илиризма говорят за литературно-езиково обединение на южните славяни, смятайки това за основа на бъдещото им политическо единство. Идеята за Велика Илирия говори за това, че в средите на южнославянския елит през този период вече се сформира съзнание за езиковата и културна близост на тези народи. От друга страна, идеите на илиризма обективно служат за сплотяване на балканските славяни около империята на Хабсбургите.

През 1835 г. Людевит Гай формулира близките задачи на илирийското движение. Отначало това е развитието на хърватската национална култура и език, които идеолозите на илиризма представят за общи за всички южни славяни. Осъществяването на тези задачи илиристите започват със създаването на нов хърватски правопис. Голямата им заслуга е създаването на хърватския литературен език (на основата на щокавския говор).

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Jezic S. «Ilirska antologia», Zagreb 1934.
  • Barac A. «Hrvatska knjizevnost od preporoda do stravanja Jugoslavije», t.1 Zagreb 1954.
  • «История Югославии», т.1 Москва 1963.
  • Григорьева А.А. Южнославянский вопрос в Габсбургской империи (40-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». – 2011. – №1(6). – С. 136-142.
  • Григорьева А.А. Внешняя политика Австро-Венгрии на Балканах и панславизм (60-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Вестник Иркутского государственного технического университета. – 2011. – №7(54). – С.187-193.