Илия Балтов (ВМОК)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за битолчанеца, деец на ВМОК. За прилепчанеца, деец на ВМОРО вижте Илия Балтов (ВМОРО).
Илия Балтов
български офицер и революционер
ЗваниеПолковник
Години на служба1890 – 1920
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Военно формирование11-и резервен полк
22-ри пехотен полк
59-и пехотен полк
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
8 януари 1934 г. (56 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Илия Балтов в Общомедия

Илия Петров Балтов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Стоянов, Илия Балтов, Тодор Мицев и Георги Янакиев.

Балтов е роден в 1879 година[1] според някои сведения в село Буково, Битолско,[2] а според други – в самия град Битоля, тогава в Османската империя. В 1900 година завършва Военното училище в София. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[3] Влиза в охридско-кичевската чета на ВМОК, начело с Александър Протогеров и участва в сраженията при селата Селище и Габрово на 14 и 15 април. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Стефан Николов и участва в боя при Добро поле в Рила на 8 октомври 1903 г.

Четата на капитан Юрдан Стоянов и помощника му подпоручик Балтов в Рила след Горноджумайското въстание, 1902 г. В четата са и старите ветерани Владимир Димитров и Йовчо (Йохчо) Д. Гешов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

През април 1904 година при опит да мине гръцко-турската граница на път за Битолско е заловен от османските власти, но е освободен от Битолския затвор поради амнистията от 12 април 1904 година.[4]

Взима участие в Балканската война. През Първата световна война е командир на дружина от Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия, след което служи в 1-ви полкови пограничен участък. През 1920 г. е уволнен от служба.

Балтов умира в София в 1934 година.[5][6][7]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Илия Балтов е женен с 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Според Борис Николов на 2, а според Енциклопедия „Пирински край“ на 8 август.
  2. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  3. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  4. ↑ Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, 2003, стр. 157.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 40-41.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Балтов_(ВМОК)&oldid=11884730“.