Илия Бешков
|
||||||||
Илия Бешков Дунов е известен художник (живописец, график, карикатурист и илюстратор), писател и педагог - един от най-забележителните български творци в 20 век.
[редактиране] Биография
Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд.[1]
В периода 1918 - 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в родния Долни Дъбник като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г.
Още като студент печата карикатури в сп. "Маскарад", "Див дядо", "Българан", "Стършел", "Вик". илюстрира изданията на издателствата "Т. Ф. Чипев" и "Хемус". От 1925 г. сътрудничи на в. "Пладне" и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.
От 1930 г. е член на дружеството "Родно изкуство". От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра "Графика" до края на живота си.
Умира в София на 23 януари 1958 г.
[редактиране] Бележки
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 53.
