Илия Блъсков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илия Блъсков
Iliya Bluskov 02.jpg
Снимка на писателя от преди 1870 г.
Роден 9 февруари 1839 г.(1839-02-09)
Дълбоки, Османска империя, днес България
Починал 13 август 1913 г. (на 74 г.)
Шумен, България
Професия учител, писател
Националност Флаг на България България
Дебютни работи Изгубена Станка“ (1865)
Известни творби Изгубена Станка“ (1865)
Злочеста Кръстинка“ (1870)
Илия Блъсков в Общомедия

Илия Рашков Блъсков е български писател. Със своите повести „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870) той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.

Биография[редактиране | edit source]

Илия Блъсков е роден на 9 февруари 1830 година в село Дълбоки, Старозагорско[1]. Син на книжовника Рашко Блъсков. Негови братя са книжовникът Димитър, Георги и бъдещият генерал Андрей Блъсков.

През 1857 година става учител в село Айдемир. През 1860 година се премества в Шумен. На 1 септември 1860 година отваря училище в Долна махала.

Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 година издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 година издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на 20 век, но по-късните му произведения, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.[2]

Илия Блъсков умира през 1913 година в Шумен. Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители, но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през 90-те години, но гробът му е заличен.

Творчески прояви[редактиране | edit source]

Преводи:

  • "Тълкуванiе на десетте Божии заповеди" (1857)
  • "Живот на светаго Ивана Предтеча и на светаго Игнатия Богоносца" (1863)

Оригинални творби:

Разкази:

  • "Главчо" (1885)
  • "Стоянчо" (1885)
  • "Донка хубавица" (1886)
  • "Хубава невеста Златка" (1887)
  • "Пенчю" (1888)
  • "Куцото учителче" (1883)
  • "Нещастна Калинка" (1892)
  • "Велчю" (1896)
  • "Дядо Добри"
  • "Поп Марко"

Източници[редактиране | edit source]

  • Богданов, Иван. Илия Р. Блъсков 1839-1913: Нар. просветител и писател: Лит.-истор. очърк. София: Хемус, 1940.
  • Конев, Илия. Илия Блъсков: Живот и дело. София: Наука и изкуство, 1969.
  • Налбантова, Елена. Прозата на Илия Блъсков: Между високата и популярната литература. Шумен: Алтос, 1999.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Борис Йоцов - "Илия Р. Блъсков"
  2. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 291-296.

Произведения[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]