Илия Волен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марин Стаменов
Псевдоним Илия Волен
Роден 13 октомври 1905 г.(1905-10-13)
Ъглен, България
Починал 17 август 1982 г. (на 76 г.)
София, България

Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов (13 октомври 190517 август 1982) е български белетрист и драматург.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 13 октомври 1905 г. в Ъглен, Област Ловеч. Първоначално учи в родното си село, а след това в Луковит. От 1924 г. сътрудничи на редактираното от Боян Дановски списание „Дионисиос“. Публикува разкази в седмичника „Ведрина“ на Антон Страшимиров. От този период получава псевдонима си. През 1927 г. завършва Духовната семинария в София. Между 1927-1929 г. следва славянска филология в Софийския университет. Започва работа в Светия синод, а след това е редактор на „Детско знаме“. През 1936-1951 г. е библиотекар в Народния театър. От 1951 г. е редактор в издателство „Български писател“. Член е на Съюза на българските писатели, а между 1962-1966 г. е заместник-председател. През този период е и заместник главен редактор, а през 1970-1971 г. — редактор в списание „Септември“.[2][1]

Умира в София на 17 август 1982 г.[1]

Отличия и награди[редактиране | edit source]

Произведения[редактиране | edit source]

Произведенията на Илия Волен са на социална, анималистична, любовна и автобиографична тема. По-известни са:

  • „Черни угари” (1928)
  • „Кръстци” (1931)
  • „Радост в къщи” (1942, 1955)
  • „Диви души” (1945)
  • „Йов” (1964)
  • „Избрани произведения в два тома” (1965)
  • „На село през войната” (1967)
  • „Търсене на истината. Мисли, бележки, есета” (1973)
  • „Съчинения в два тома” (1975)
  • „Денят кратък — нощта дълга” (1982, 1984).[2]

За него[редактиране | edit source]

  • Румяна Дамянова, „Илия Волен. Литературна анкета”. София: Български писател, 1980.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в ((bg)) Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1428.
  2. а б в ((bg))  Илия Волен. // Литературен свят. Посетен на 26.01.2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]