Илия Георгов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Георгов
български политик, юрист, писател, журналист
Роден
1860 г.
Починал
12 юли 1945 г. (85 г.)
Политика
ПартияДемократическа партия, Радикална партия
Убеждениялиберализъм
Депутат
Народен представител в:
XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Семейство
БащаАндрей Георгов

Илия Андреев Георгов е български политик, юрист и журналист, активист на Радикалната партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Георгов е роден в 1860 година в будния български град Велес, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Иван Георгов и Георги Георгов. В 1881 година завършва политехника в Пражкия технически университет[2] и става виден славянофил.[3]

Влиза във Върховния македонски комитет и в 1895 година става негов секретар.[4] След Четническата акция Георгов заедно с Методий Кусев, Георги Паунчев и Георги Капчев е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония.[5] Заедно с Димитър Ризов редактира вестник „Македонски глас“.

Влиза в Демократическата партия. На 17 февруари 1902 година с 5120 гласа за пръв път е избран за депутат в XI обикновено народно събрание от Видин. По-късно е народен представител от Видин в няколко парламента.[1]

В 1905-1906 година е в крилото на Найчо Цанов и Тодор Влайков, което се отделя от Демократическата партия и основава Радикалдемократическата партия.[1] Редактира вестниците „Демократ“ и „Радикал“, както и списание „Демократически преглед“. Георгов е един от най-близките съратници на Стоян Костурков.

Георгов е основен изразител на позицията на партията по Македонския въпрос – въоръжена борба с цел външна намеса. Георгов пише:

„ Едно въстание в Македония може да подобри положението на тамошните българи само ако то би могло да трае дълго време, за да бърка на търговските сношения на Турция с външния свят и нарушава мира в Македония дотогава, докато се принудят силите - за да се тури край на това положение - да наложат на султана една автономия за Македония.[6] “

На 17 септември 1922 година Георгов е тежко ранен при разправата на правителството на БЗНС с опозиционните лидери.[7]

След Деветоюнския преврат през 1923 година не посреща добре натиска на сговористкото правителство за вливането на Радикалнодемократическата партия в Демократическия сговор и в началото на февруари 1924 година е сред основните привърженици на идеята за излизане от Сговора около Стоян Костурков. Във втората половина на 20-те години на няколко пъти излиза и се връща в партията.[8][9]

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година застава в лагера на легалната опозиция, но заради напредналата си възраст постепенно се оттегля от политическа дейност.[10]

Умира на 12 юли 1945 година.[1][11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи
Атанас Георгов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Георгов
(? - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Георгов
(1858 - 1929)
 
Илия Георгов
(1860 - 1945)
 
Иван Георгов
(1862 - 1936)
 
Виктория Георгова
 
Добри Христов
(1875 - 1941)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Недялка Агура
(1891 - ?)
 
Евгени Георгов
 
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Депутатите от Видинска област // Vidin Online, 11 декември 2010. Посетен на 24 януари 2017.
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  3. ↑ Симеон Радев. „Строителите на съвременна България“. т.1
  4. ↑ Д-р Христо Татарчев. „Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“ Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine..
  5. ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 245.
  6. ↑ Радикалдемокрация. Либералният сайт.
  7. ↑ Борислав Гърдев. „Краят на един цар“.
  8. ↑ Енциклопедия България, том 2, БАН, София, 1981, стр. 85.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
  10. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.186-187.
  11. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 279.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Категория:Български политици от Македония

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Георгов&oldid=12175590“.