Илия Попиванов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Попиванов
български революционер
Роден
Починал

Илия Попиванов (изписване до 1945 година: Илия попъ Ивановъ) с псевдоними Адамов и Бобошевски[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Попиванов е родом от Неврокоп,[2] тогава в Османската империя. Учител е по професия и се присъединява към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.[3] През 1912 година е избран в ръководството на общинското управление като председател на тричленна комисия, след напускането на действащия кмет Пейо Яворов.[4]

През 1922 година заедно със Стоян Филипов, Никола Атанасов, Илия Гавалюгов (Стефанин), Димитър Устанлиев и Аврам Личков влизат в четата на Динчо Балкански от Горна Сушица, приближен на Алеко Василев и имащ за цел да се сражава с представителите на властта на правителството на БЗНС и контрачетите в Пиринска Македония.[5] През 1923 година Илия Попиванов вече е войвода на чета в Мехомийско, а негов секретар е синът на Стоян Мълчанков Иван Мълчанков.[6] На 7 май 1923 година след взето решение на ЦК на ВМРО неговата чета убива между Банско и Мехомия миналият на страната на БЗНС Симеон Молеров.[7] На Серския конгрес на ВМРО от септември 1924 година е избран за запасен член на окръжния комитет.[8]

През юли 1928 участва като делегат от Пиринския революционен район на Седмия конгрес на ВМРО. В началото на 1931 година депутатът от Българска работническа партия Александър Мартулков обвинява Стоян Филипов и Илия Попиванов в манипулиране на изборите за XXIII обикновено народно събрание в Пиринска Македония.[9] В началото на 1942 година е избран за председател на настоятелството на Неврокопското дружество на Илинденската организация, в дружеството са още Вангел Попангелов, Петър Тилков, Костадин Филипов и Марин Божиков.[10] Същата година заедно с Борислав Иванов, председател на Съюза на македонските младежки организации в града, организират честване на годишнината от Илинденското въстание и организират панихида на гроба на Тодор Александров.[3] Убит е без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в околността на Неврокоп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • "Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV, книга 6 (136), София, юни 1942 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6, 17.
  2. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 234.
  3. ↑ а б Райкин, Спас. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, Том IV, ПЕНСОФТ, София, 2001, стр.470
  4. ↑ Градско Общинско Управление Неврокоп (Гоце Делчев) – историческа справка, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' – Благоевград
  5. ↑ Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 260.
  7. ↑ Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  8. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 17-20, 80-84.
  9. ↑ Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  10. ↑ Новоучредени Илинденски дружества // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.
Пейо Яворов → кмет на Неврокоп
(1912) 		→ Илия Чанджиев
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Попиванов&oldid=11744737“.