Илко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илко Димитров
български поет
Илко Димитров 
Роден: 23 декември 1955 г. (59 г.)
Народен представител в:
XL НС   

Илко Димитров е български общественик и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1955 г. в град София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като юрист в София. Заместник-министър на отбраната (2003-2005), народен представител в 40-то Народно Събрание (2005-2009).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Годишна награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г. - за поемата „Паркът“
  • Национална награда „Иван Николов“ за най-добра поетична книга на 2009 г. - за поемата „Продавачът на конци“[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Опит за определение“, стихове, Изд. „Български писател“, С., 1989
  • „Обратен водопад“, стихове, „Свободно поетическо общество“, С., 1995
  • „Вселена по здрач“, стихове, „Свободно поетическо общество“, С., 1998
  • „Паркът“, поема, Изд. „Лодос“, С., 1999
  • „Трите кошници“, стихове, Изд. „Лодос“, С., 2000 [2]
  • „Разчленяване“, поема, Изд. „Стигмати“, С., 2001 [3]
  • „Бяло“, избрано, Изд. „Стигмати“, С., 2008 [4]
  • „Продавачът на конци“, поема, Изд. „Стигмати“, С., 2009 [5]
  • „4етири“, поезия, Изд. „Стигмати“, С., 2011
  • „това едно / можеш ли го“, поезия, ИК „Критика и хуманизъм“, С., 2013 [6]

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Приказки за Попо“, книга за деца, Изд. „Аргес“, С., 1992
  • „Двамата съдружници“, есета, Изд. „Стигмати“, С., 2007 [7]
  • „Бог в Ню Йорк“, проза, Изд. „Стигмати“, С., 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илко Димитров e новият носител на наградата Иван Николов 2009
  2. Силвия Чолева, „Книга на прозренията“, рец. във в. „Култура“, бр. 12 (2173), 30 март 2001 г.
  3. Йордан Ефтимов, „Спарагмос“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 37, 7-13.11.2001 г.
  4. Силвия Чолева, „Три цвята: бяло, бяло, бяло“, рец. във в. „Култура“, бр. 21 (2504), 6 юни 2008 г.
  5. Владимир Трендафилов, „Парадокси: литературни и други“, рец. в електронно списание LiterNet, 20.03.2009, № 3 (112).
  6. Радослав Чичев, Илко Димитров - „това едно / можеш ли го“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.06.2013, № 6 (163).
  7. Едвин Сугарев, „Да бъдеш съдружник Божий“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 36, 7.-13.11.2007 г., стр.5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]