Илко Пиргов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илко Пиргов
Лична информация
Роден
Илко Емилов Пиргов
23 май 1986 г. (37 г.)
Ръст183 см
ПостВратар
Юношески отбори
Пирин (Гоце Делчев)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2002–2005
2005–2008
2008—2009
2009–2011
2012–2014
2014
2015–2016
2016–2023
Пирин (Благоевград)
ЦСКА (София)
Отопени
Черно море
Литекс (Ловеч)
Черно море
Берое
Локомотив (Пловдив)
37
11
6
76
60
7
13
85
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
2006 България до 211(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 21.05.2023г..
Илко Пиргов в Общомедия

Илко Емилов Пиргов е български футболист, вратар. С черно-белите печели Купата на България през 2019 и 2020 г.., носител е на Суперкупата на България през 2020 г. и сребърен медалист в Първа лига за сезон 2020/21. С тима на ЦСКА (София) е Шампион на България за 2008 г. и носител на Купата на България за 2006 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 23 май 1986 г. в град Гоце Делчев[1]. Започва да тренира футбол в школата на местния Пирин (Гоце Делчев).

Пиргов с екипа на Литекс през 2012 г.

Впоследствие е привлечен в Пирин (Благоевград). Дебютира за мъжкия отбор на „орлетата“ едва на 16-годишна възраст. Това се случва на 18 август 2002 г., при загуба с 1:4 от Македонска слава в среща от „Б“ група. В Пирин играе общо три сезона, като през сезон 2003/04 помага на тима да спечели промоция за „А“ група. Изиграва първия си двубой в елита на 6 ноември 2004 г., когато заменя на почивката Наско Киров при загуба с 1:4 от тогавашния шампион Локомотив (Пловдив).

През есента на 2005 преминава в състава на ЦСКА (София). Престоява при „армейците“ до 2008 година, но за три сезона изиграва едва 11 мача. След края на сезона заминава за Румъния, където в продължение на 6 месеца играе за елитния КС Отопени.

През зимната пауза на сезон 2008/09 Пиргов разтрогва договорът си с Отопени, а на 21 януари 2009 г. подписва за 2,5 години с Черно море (Варна).[2] На 17 май 2011 г. вратарят преподписва контрактът си с „моряците“ за още 2 сезона.[3]

През зимната пауза на сезон 2011/12 подписва договор с настоящия шампион на България Литекс (Ловеч) като на 7 януари 2012 г. е представен официално като футболист на шампионите.[4] На 12 август 2014 г. прекратява договора си с Литекс по взаимно съгласие и става свободен агент.[5]

На 1 юни 2016 г. Пиргов подписва договор с Локомотив (Пловдив).[6] Той е с основна заслуга за успехите на тима в следващите години като показва изключително здрави нерви и добър рефлекс при спасяването на дузпи. На 2 април 2019 г. в четвъртфинален мач за Купата на България срещу Етър (Велико Търново) Пиргов спасява 3 дузпи[7] като по този начин помага на черно-белите да продължат напред и по-късно да спечелят турнира. През следващия сезон 2019/20, отново в турнира за Купата на България във финалния мач срещу състава на ЦСКА (София) влиза на смяна в 120-тата минута[8], за да спаси дузпа на Али Соу и да донесе втори пореден трофей в надпреварата за Локомотив (Пловдив).[9] На 29 юли 2021 г. в двубой от Лигата на Конференциите срещу чешкия Словачко в Ухерске Храдище Пиргов отново се показва като майстор при отразяването на удари от бялата точка спасявайки 3 последователни дузпи на домакините като по този начин помага на пловдивчани да продължат напред и да се изправят срещу Копенхаген в следващия кръг на надпреварата.[10]

С Локомотив (Пловдив) е двукратен носител на Купата на България през 2019 и 2020 г.., носител на Суперкупата на България през 2020 г. и сребърен медалист в Първа лига за сезон 2020/21. Има във витрината си и шампионска титла и още една купа на България от периода си в ЦСКА (София).

Илко Пиргов е рекордьор по спасени дузпи в Първа лига от действащите вратари. Общо 13 са ударите от бялата точка, при които не е бил преодоляван. Спасил е 11 от тях, а в двата други случая изпълнителят не уцелва вратата. Още една спасена дузпа е необходима на Пиргов, за да се изравни на върха с лидерите във вечната ранглиста на България по спасени дузпи Димитър Вичев и Илия Вълов.

Пиргов е бивш младежки национал, има и 1 мач за „А“ националния отбор.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (Пловдив)

  • Купа на България (2 пъти) – 2018/19, 2019/20
  • Суперкупа на България (1 път) – 2020
  • Вицешампион (1 път) – 2020/21

ЦСКА (София)

  • Шампион на България (1 път) – 2007/08
  • Купа на България (1 път) – 2005/06

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Към 25 септември 2011 г.

Клуб Сезон Първенство Купа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Пирин (Благоевград) 2002/03 8 0 1 0 9 0
2003/04 19 0 1 0 20 0
2004/05 10 0 0 0 10 0
Общо 37 0 2 0 0 0 39 0
ЦСКА (София) 2005/06 9 0 2 0 0 0 11 0
2006/07 0 0 2 0 0 0 2 0
2007/08 2 0 0 0 0 0 2 0
Общо 11 0 4 0 0 0 15 0
Отопени 2008/09 4 0 0 0 0 0 4 0
Общо 4 0 0 0 0 0 4 0
Черно море 2008/09 7 0 0 0 0 0 7 0
2009/10 28 0 3 0 3 0 34 0
2010/11 26 0 3 0 29 0
2011/12 15 0 0 0 7 0
Общо 76 0 6 0 3 0 85 0
Литекс (Ловеч) 2011/12 16 0 2 0 18 0
2012/13 29 0 4 0 33 0
Общо 45 0 6 0 0 0 51 0
Общо 163 0 18 0 3 0 181 0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илко Пиргов // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2022-06-27.
  2. Черно море взе Илко Пиргов Архив на оригинала от 2016-04-06 в Wayback Machine. lifesport.bg 21 януари 2009 г.
  3. Илко Пиргов поднови договора си с Черно море gong.bg 17 май 2011 г.
  4. Литекс подписа с Илко Пиргов[неработеща препратка] pfclitex.com (08.12.2011)
  5. Литекс се раздели с Момчил Цветанов и Илко Пиргов Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine. pfclitex.com (12.8.2014)
  6. Локо (Пд) се договори с Пиргов за 2 години // sportal.bg. Посетен на 12 май 2022.
  7. Локомотив (Пд) е полуфиналист за Купата, отстрани Етър след драма с дузпи - Стадион // bnr.bg. Посетен на 12 май 2022.
  8. Илко Пиргов скромничи: Получи се, Мартин Луков ни прати на финала
  9. Гениален Акрапович и Купата пак е за Локо, Али Соу "закопа" ЦСКА-София (видео+галерия) // sportal.bg. Посетен на 12 май 2022.
  10. Човека паяк Илко Пиргов донесе нова незабравима европейска вечер на Локомотив (Пд) // sportal.bg. Посетен на 12 май 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]