Илюзия на Понцо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илюзията на Понцо е оптична илюзия, която е демонстрирана за първи път от италианският психолог Марио Понцо (1882-1960) през 1913 г. Той смята че човешкият ум съди за размера на обекта въз основа на фона, на който се намира той. Той показва това чрез две нарисувани идентични линии напряко на двойка събиращи се линии, подобни на релси. Горната линия изглежда по-голяма, защото интерпретираме събиращите се страни от линейна перспектива, тоест успоредните линии, които се събират в далечината създават това измамно чувство. В този контекст смятаме горната линия за по-голяма, колкото повече се отдалечава обекта, а по-близкият го виждаме като по-малък, защото се намира по-близо.
Източници [редактиране]
- Renier L, De Volder AG (2005). "Cognitive and brain mechanisms in sensory substitution of vision: a contribution to the study of human perception". Journal of Integrative Neuroscience, Special Edition in Honor of Paul Bach-y-Rita, 4:489-503.
- Renier L, Laloyaux C, Collignon O, Tranduy D, Vanlierde A, Bruyer R, De Volder AG (2005). "The Ponzo illusion using auditory substitution of vision in sighted and early blind subjects". Perception, 34:857–867.
| В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
