Иля Пригожин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иля Пригожин
белгийски химик
Роден 25 януари 1917
Москва, Русия
Починал 28 май 2003
Брюксел, Белгия
Професия химик, физик
Алма матер Брюкселски свободен университет
Научен ръководител Теофил дьо Дондер
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за химия-(1977)
Nobel prize medal.svg

Иля Романович Пригожин (на руски: Илья́ Рома́нович Приго́жин) (25 януари 1917 – 28 май 2003) е белгийски физикохимик от руски произход. Носител на Нобелова награда по химия за постиженията си в областта на дисипативните структури, комплексните системи и необратимите процеси.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Пригожин е роден в Москва няколко месеца след избухването на Октомврийската революция от 1917 г. Баща му, Роман Пригожин, е инженер-химик в Московския технологичен институт. Семейството е критично настроено спрямо новата съветска система и напуска Русия през 1921  г. Първоначално емигрират в Германия, а през 1929 г. в Белгия. Пригожин получава белгийско гражданство през 1949 г. Пригожин завършва химия през 1943 година в Брюкселски свободен университет и защитава докторат през 1945 година върху термодинамичните системи.

Научна кариера[редактиране | edit source]

  • През 1947 година е назначен за професор по физикохимия в Свободния университет в Брюксел. Работи в областта на термодинамиката и неравновесните необратими системи. За да обясни изследваните явления, разработва теорията на дисипативните структури. Разглежданите от него структури представя като нелинейна функция от времето и разглежда способността ѝ да обменя вещество или енергия с околната среда, като се дестабилизира спонтанно. През 50те години формулира теорема (теоремата на Пригожин), според която скоростта на възникване на ентропия в отворена термодинамична система е минимална и че термодинамичната нестабилност е характерна за самоорганизиращите се системи.
  • През 1962 година Пригожин става директор на Международен институт по физика и химия "Солве" в Брюксел. Изучава приложението на теорията за неравновесните термодинамични системи към биологичните системи и предполага, че теорията и математичните модели може да се приложат в обществените системи, управлението на транспорта и природните ресурси, метеорологията и другаде.
  • От 1967 година е едновременно и директор на Центъра за статистическа механика и термодинамика, основан от него в Тексаския университет - Остин.


Признание[редактиране | edit source]

През 1977 година получава Нобелова награда за химия "за приноса му в термодинамиката на наравновесните процеси, в частност за теорията за дисипативните структури".

Иля Пригожин е член на Кралската белгийска академия, Нюйоркската академия на науките, Румънската академия на науките, Кралското научно дружество в Упсала, Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина", Американската академия за хуманитарни и естествени науки, Американското химическо дружество, Полското химическо дружество.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Пригожин И., Краят на детерминираността, София: Херон прес, 2000
  • Пригожин И. и Стенгерс И., Новата връзка, София: Наука и изкуство, 1989

Източници[редактиране | edit source]

  • Нобелови лауреати. Еднотомна енциклопедия, "Българска енциклопедия"-БАН, Фондация "Отворено общество", София, 1994, ISBN 954-8104-03-2 ; ISBN 954-520-030-8