Имало едно време на Изток (филм, 2011)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Имало едно време на Изток.

Имало едно време на Изток
Имало едно време на Изток
Oute21.jpg
Режисьор Демир Янев
Сценарий Георги Стоев
Музика Васил Генев
Оператор Мартин Балкански
Разпространител Ню левъл продакшънс
Жанр Документален филм
Премиера октомври 2011 г.
Времетраене 126 минути
Страна България
Език български
Външни препратки
Страница в IMDb

Имало едно време на Изток е български документален филм от 2011 година, с игрални възстановки създаден по книгите на Георги Стоев.[1][2] Използван е телевизионен архив от Нова телевизия, БНТ и bTV, както и интервюта с видни български личности като Палми Ранчев, Атанас Орачев, Румен Леонидов, Харалан Александров, Андрей Пантев и Георг Краев.[1] Филмът разказва така нареченият преход в България. Други свидетели и участници в силовите групировки разказват за създаването на ВИС и СИК както и за жестокостта, която е била необходима да се оцелее в тези времена.[2]

Филмът е бил избран във фестивала за документални филми на телевизия Ал-Джазира в Доха, Катар (Април, 2011), както и в българския фестивал Златен Ритон, Пловдив.

Сюжет[редактиране | edit source]

България в началото на 90-те години на 20 век е България на надеждата. Стотици хиляди хора заливат неудържимо улиците и вярват, че слагат началото на ново, свободно и демократично общество. В следващите няколко години обаче реформите на новото управление превръщат амнистирани престъпници и бивши спортисти в улични бригади, рекетьори и охранителни фирми. С тези бригади съвременните строители на България приватизират държавата. Двадесет години по-късно един човек се изправя да разкаже тяхната и своята история. Самият той е бивш борец и спортист - Георги Стоев. Базиран на неговите книги, „Имало едно време на Изток“ пресъздава митологичната реалност на 90-те години в България. Към игралните сцени са добавени различни гледни точки на коментатори като културологът проф. д-р Георг Краев, антропологът Харалан Александров, историкът проф. д-р Андрей Пантев, както и лични приятели на Георги Стоев, сред които поетът Румен Леонидов и писателят Палми Ранчев. Историите от подземния свят са допълнително разработени и с архивни кадри и снимки, селектирани от почти всички български национални телевизии и информационни агенции.[2]

Архив[редактиране | edit source]

Избрани части от интервютата на Георги Стоев с Венета Райкова в телевизионното предаване „Горещо“ водят разказвателната линия на този филм.[1] Архива от повечето поръчкови убийства в България от края на 1990-те години до ден днешен илюстрира тежката криминална реалност на българският преход.

Възстановки[редактиране | edit source]

Игрални възстановки пресъздават събития, срещи и случки описвани в книгите на Георги Стоев. С подходящо избрани артисти и статисти почти всички герои описвани в книгите присъстват в този филм. Тайни срещи на генерал Любен Гоцев и Младен Михалев - Маджо заемат трайна посока в сюжета. Израстването на Поли Пантев и Женята в йерархията на СИК както и на самият Георги Стоев водят разказа почти до края на филма.

Динамичните монтажни връзки между всички елемети, допълнително акцентирани чрез музиката на Васил Генев, изразяват агоналния сблъсък на Георги Стоев с полицията и прокуратурата, както и демитологизирането на няколко тайни, митични герои от книгите на Христо Калчев.

Екип[редактиране | edit source]

Екипът по времето на снимките

След няколко несполучливи опита с няколко снимачни екипа, продукцията спира работа за неопределено време още през ранната есен на 2009 година. Не след дълго обаче продуцента и режисьора, Демир Янев намира Мартин Балкански (оператор) и Владо Калоянов (звук) и снимките започват наново. Наваксвайки всякакви възможни затрудения включително финансови и климатични и други филмът завършва успешно снимки още през ранната зима на 2009 година. С два допълнителни снимачни дни един през март и един май 2010 година. Филмът приключва с монтажа през август 2010 година.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Имало едно време на Изток // iNEWS.bg (бълг.)
  2. а б в „Филмът Имало едно време на изток тръгва на големия екран от 18 октомври“, 7 октомври 2011 // Briz 15.com (бълг.)

Външни препратки[редактиране | edit source]