Именник на българските канове

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Уваров препис на "Именник на българските канове/ханове"

Именникът на българските канове е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият [1], е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.

Съдържание

[редактиране] Оригинал на Уваровия препис

Авитохолъ житъ лѣт. ~т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ~ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ~е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ~ф. ~еi. остриженами главами. И потѡм прiиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ~ ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. -к~а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ~ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ~еi. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ~зi. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ~з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ~г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ~м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

[редактиране] Превод на Именника

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

  • Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
  • Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
  • Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
  • Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
  • Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.

Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.

  • Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
  • Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
  • (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
  • Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
  • Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.

Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.

  • Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
  • Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.

И сiй иного рад. (спорно тълкуване)

  • Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин и Токту.

[редактиране] Проблеми на тълкуването на Именника

Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува слъчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. çиччĕ, каз. жетi, тюрк. *jĕtti „седем“

В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на гръцки език около 7 век и преведен на старобългарски език по време на царуването на Симеон I, говори фактът, че в Чаталарския надпис календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар[1]), което е по-близо до тюркския корен *sïg-, „добитък“ в тур. sığır и др. и позволява да се изтълкува думата шегоръ в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *jïlan „змия“ е предадено като диломъ и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.

Отделен проблем е дали думите алтем и алтом означават едно и също число. Според П. Добрев те са различни, докато Миккола и Златарски ги четат като едно и свързват с чувашкото числително ултă, старотюрк. altï „шест“. Двояк начин на записване има и името на Аспарух: веднъж Исперих, а в следващото изречение Есперих.

Изречението И сiй иного рад има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ради, т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“[2]

Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в ползва на своето (иранско) тъкуване (1998).

Дата Тюркска теория (Васил Златарски)[3] Иранска теория (Петър Добрев)[4]

[5]
дилом твирем Змия, 9-ти месец Змия, 4-ти месец
докс твирем Глиган, 9-ти Глиган, 4-ти
шегор вечем Вол, 3-ти Вол, 5-ти
верени алем Вълк (др: Дракон), 1-ви (други: „допълнителен“) Дракон, първи
текучитем твирем Куче (други:Кон, Овца), 9-ти Кон, 4-ти
тох алтом Кокошка, 6-ти Фазан, 12-ти
шегор твирем Вол, 9-ти Вол, 4-ти
(имен)шегор алем Кон, 1-ви (други: „допълнителен“) Вол, 1-ви
сомор алтем Плъх, 6-ти Плъх, 12-ти
дилом тутом Змия, 4-ти Змия, 2-ри

[редактиране] Използвана литература

  • Христоматия по история на България, том 1
  • Подбрани извори за българската история том 1 — и том II. Издателство „ Тангра Тан Нак Ра“
  • Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913

[редактиране] Източници

  1. ↑ Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.
  2. ↑ Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.
  3. ↑ Златарски, Васил 1918. История на Българската държава през средните векове. Българско летоброенен
  4. ↑ Надписи и азбука на прабългарите, от Петър Добрев
  5. ↑ Царственик на българското достолепие (1998)

Стефан Чурешки, Имменикът на българските князе .ханове, публикувана в www.pravoslavie.bg

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5“.
Лични инструменти
На други езици