Именник на българските владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Московски (синодален) препис на именника

Именникът на българските владетели или както е по-известен Именникът на българските ханове е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов при изследването на руски летописи и е публикуван през 1866 година в неговия труд „Обзор хронографов русской редакции“. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.

Оригинал на Уваровия препис[редактиране | edit source]

Уваров ръкопис (15-16 век)

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Превод на Именника[редактиране | edit source]

Дословен превод на Уваровия препис на новобългарски[1]:

  • Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
  • Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
  • Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
  • Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
  • Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз.Същото и досега.

  • Исперих княз 60 и една година. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
  • Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
  • ..................................................................твирем
  • (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем
  • Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
  • Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.
  • Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.
  • Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.
  • Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган.

Проблеми на тълкуването на Именника[редактиране | edit source]

Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува съчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. çиччĕ, каз. жеті, тюрк. *jĕtti „седем“

В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на гръцки език около 7 век и преведен на старобългарски език по време на царуването на Симеон I, говори фактът, че в Чаталарския надпис календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар[2]), което е по-близо до тюркския корен *sïg-, „добитък“ в тур. sığır и др. и позволява да се изтълкува думата шегоръ в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *jïlan „змия“ е предадено като диломъ и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.

Отделен проблем е дали думите алтем и алтом означават едно и също число. Според П. Добрев те са различни, докато Миккола и Златарски ги четат като едно и свързват с чувашкото числително ултă, старотюрк. altï „шест“. Двояк начин на записване има и името на Аспарух: веднъж Исперих, а в следващото изречение Есперих.

Изречението И сій иного рад има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ради, т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“[3]

Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в полза на своето (иранско) тълкуване (1998).

Дата Тюркска теория (Васил Златарски)[4] Иранска хипотеза (Петър Добрев)[5]

[6]

дилом твирем Змия, 9-ти месец Змия, 4-ти месец
дохс твирем Глиган, 9-ти Глиган, 4-ти
шегор вечем Вол, 3-ти Вол, 5-ти
верени алем Вълк (др: Дракон), 1-ви (други: „допълнителен“) Дракон, първи
текучитем твирем Куче (други:Кон, Овца), 9-ти Кон, 4-ти
тох алтом Кокошка, 6-ти Фазан, 12-ти
шегор твирем Вол, 9-ти Вол, 4-ти
(имен)шегор алем Кон, 1-ви (други: „допълнителен“) Вол, 1-ви
сомор алтем Плъх, 6-ти Плъх, 12-ти
дилом тутом Змия, 4-ти Змия, 2-ри

Вижте също[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Христоматия по история на България, том 1
  • Подбрани извори за българската история том 1 — и том II. Издателство „ Тангра Тан Нак Ра“
  • Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913

Източници[редактиране | edit source]

  1. Москов, Моско, Именник на българските ханове, Д-р. Петър Берон, С., 1988, стр. 24-25
  2. Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.
  3. Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.
  4. Златарски, Васил 1918. История на Българската държава през средните векове. Българско летоброенен
  5. Надписи и азбука на прабългарите, от Петър Добрев
  6. Царственик на българското достолепие (1998)

Стефан Чурешки, Имменикът на българските князе .ханове, публикувана в www.pravoslavie.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]