Имиграция в България
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Имиграцията към България има около 100-годишна история.
Първите имигранти в съвременната българска история, които са без българско етническо самосъзнание, са арменските бежанци, които бягат от Арменския геноцид в Османската империя.
Следващата вълна на имигранти към България е по времето на социалистическото управление в страната, когато големи групи чуждестранни студенти идват да учат в български учебни заведения и много от тях остават в страната след завършването си, а мнозина се женят за български граждани. Също по това време много българи, предимно мъже, се женят за гражданки от тогавашния СССР, страните от Варшавския договор и Куба.
Процесът продължава с още по-голяма имиграция към България след 1989, когато големи групи китайци, араби, но също виетнамци, албанци, африканци, сърби, руснаци и други се установяват за постоянно в България. След присъединяването на страната към ЕС[1] се увеличава броят на имигрантите с небългарски произход от страните на бившия СССР (Русия, Украйна, Молдова, Армения) и бивша Югославия (Република Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина), като сред имигрантите се оформят нови големи групи на руснаци, украинци, араби, албанци, арменци, сърби, турци и др.
Острият недостиг на работна ръка, който се почувства след 2007 г., се попълва с ограничен внос работници от Виетнам, Турция и Р. Македония, като усилията на правителството се насочват към привличане на работници с български етнически произход. След създаването на възможност за покупка на недвижимо имущество в България се наблюдава приток на нов вид временни и постоянни жители на страната от ЕС - главно инвеститори в недвижимост и преселници от Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия и Франция, както и от Русия, Украйна, САЩ, Кипър, Ливан, Израел, Канада, Австралия и страните на Балканите.
Редица програми на българските правителства, особено от 2000 г. насам, стимулират обучението в България, получаването на постоянно пребиваване и българско гражданство, с цел постоянно преселване в страната, на чужди граждани от български произход. Към края на 2008 г. броят на получилите българско гражданство лица е над 30 000. Те са основно от Р. Македония, Р. Молдова, Сърбия, Русия и Украйна. Броят, положението и статутът на имигрантите от небългарски етнически произход в България се нуждае от допълнително внимание, в т.ч. по-подробни изследвания с оглед последиците върху всички области на живота в страната.
Броят на имигрантите в България е трудно да се установи, но се предполага, че техният брой е повече от 200 хиляди в момента и се очаква да се увеличи след приемането на България в Европейския съюз през 2007.[2]
В район Искър са имиграни са етническите групи - шона и ндебеле.
