Императорски култ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Архангел Михаил сразява Сатаната
Гладиаторите са имали възможност да отрекат богоборството си в двубой със смъртта, изричайки сакралните думи Ave Caesar, morituri te salutant

Императорският култ възниква с имперския период на Древен Рим, т.е. с налагането на империума и превръщането на Римската република в Римската империя.

Съществува известна приемственост на този култ от римската антична религия[1], но той като цяло се налага по/от държавно-политически съображения предвид централизацията на управлението на все по-разрастващия се империум на изток (на север са варварските германски и славянски народи, на юг е Сахара, а на запад - океана).

Приемствеността на култа се изразявала с легендата за основаването на Древен Рим от Еней, както и в това, че весталките били пазителки на свещения огън почитан в митраизма с неговите храмове на огъня.

Първоначално преди времето на Принципата диктаторите са обожествявани след смъртта си (Юлий Цезар, Октавиан Август), но по-късно започва самобоожествяването им и приживе (Септимий Север). Този култ, по мнението на изследователите на религията и в частност на Мирча Елиаде, остава в известен смисъл чужд на традиционната римска религия в западната част на империята и призтича от времето на римско-персийските войни срещу Партското царство, или по-точно от римско-партския конфликт по времето на Сула и Помпей.

Първият който се отправя стратегически срещу изгрева на слънцето е Помпей Велики, като преди това влиза в Светая Светих. Източните зороастрийски вярвания много бързо проникват сред римските легиони, особено в източните провинции на империята където гръко-персийското наследство е значително. По тази причина и чрез римските партски походи на легионите се утвърждава и императорския култ всред стожера на Римската империя - римската армия, главна крепителка на империума. От парсизма навлиза в Римската империя посредством римските легиони и дуализма, както и култа към Митра, чийто ден на почитание съвпада с датата на рождество Христово (според Мойсеевия закон, Мойсей предавайки закона на Израиля го напътил да чака месията, който ще се роди във Витлеем), както и отъждествяването му по-сетне с Архангел Михаил в християнството.

Тази обществена тенденция към одържавяване на култа била отразена и на правово ниво посредством императорските конституции.

Възприемането на императорския култ е от особено значение за просъществуването на империята на изток през средновековието под името Византия. Западната империя залязва бързо, не само поради варварските германски нашествия, но и поради силните антични патрициански и републикански традиции.

По времето на Домината се налага окончателно и персийския източен Sol Invictus, за да отстъпи мястото си постепенно на животворния кръст с Новия Рим на възродения елинизъм.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите. Народна младеж, 1983, София.

Вижте също[редактиране | edit source]