Импийчмънт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Импийчмънт (от англ. - обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност лице, което е висш представител на властта, за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Импийчмънт невинаги означава отстраняване от длъжност - това е само формалното отправяне на обвиненията, подобно на обвинителния акт в наказателното право, и е само първата стъпка за евентуалното отстраняване. След като лицето бъде подложено на импийчмънт, законодателният орган провежда гласуване за вината му, което, ако е успешно, води до отстраняването му от длъжност.

Практиката показва, че на импийчмънт обикновено биват подложени само такива висши чиновници, за които бъдат доказани особено сериозни злоупотреби с положението им във властта.

Една от традиционните форми на импийчмънт съществува в законите на Англия, където процедурата за последно е била провеждана през 1806 г. Такива възможности са предвидени и в законите на много други страни по света, например САЩ, Бразилия, Русия, Филипините и Република Ирландия.

Процедурата се задвижва по инициатива на Камарата на представителите, която приема решение за виновност на президента. Окончателният акт за отстраняването му се взема на заседание на Сената, под ръководството на председателя на Върховния съд.

Държавни глави, отстранени след импийчмънт[редактиране | edit source]

Импийчмънт в САЩ[редактиране | edit source]

Конгресът на САЩ използва правомощията си за импийчмънт само в крайни случаи; 62 пъти от 1789 насам е била започвана процедура по импийчмънт, която е била изпълнена докрай само за 16 лица на федерални постове:

Импийчмънт в България[редактиране | edit source]

Българската конституция не използва термина импийчмънт. Народното събрание може да повдигне обвинение срещу президента с мнозинство от поне 161 (от общо 240) народни представители. Ако установи държавна измяна или нарушение на Конституцията, Конституционният съд прекратява пълномощията на държавния глава.

Президентската институция в България е относително млада — от 1990 г. до 2011 г. само с три президента от четири мандата.

  • За импийчмънт на Георги Първанов по време на втория му мандат многократно са предлагани аргументи, но подписка за процедура се събира март 2010, като на 31 март 2010 предложението е отхвърлено, заради недостатъчни 6 гласа в парламента [1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Парламентът гласува импийчмънт на президента, bnews.bg, 31 март 2010