Имре Калман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок край живописното Балатонско езеро. Неговото детство е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. “С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята”. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер. През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема “Сатурналия” в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др. В началото на 30-те години, Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948-49 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи. Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.


Сред световноизвестните му произведения, изпълнявани многократно и в България, са:

„Царицата на чардаша“-създ.1915, 
„Принцесата на цирка“-1926,
„Графиня Марица“-1924, 
„Баядерка“-1921, 
"Херцогинята на Чикаго"-1928.
„Старият Рац"-1912,
"феята на карнавала"-1917,
"Холандката"-1920,
"Теменужката от Монмартър"-1930,
"Императрица Жозефина"-1936 и др.