Инактивирана противобясна ваксина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инактивираната противобясна ваксина е от типа „убита“ ваксина. В 1 имунизационна доза (0.5 ml) се съдържа антиген, създаващ защитен титър най-малко 2,5 МЕ, произведен от ваксинален щам PM/VVI 389-1503-3, култивиран на клетъчна линия VERO и инактивиран с бета-пропиолактон.

Показания[редактиране | редактиране на кода]

Прилага се за лечение и профилактична имунизация против бяс при хора и всички други видове бозайници.

Странични реакции и усложнения[редактиране | редактиране на кода]

Зачервяване и лек инфилтрат на мястото на инжектирането. Много рядка е температурна реакция.

Лекарствени взаимодействия[редактиране | редактиране на кода]

По време на имунизация и 2 месеца след нея не трябва да се провеждат други ваксинации, а терапия с кортикостероиди и имуносупресори може да доведе до неефективност. В тези случаи се определя титърът на неутрализираните тела.

Противопоказания[редактиране | редактиране на кода]

При ухапване от болно животно или при съмнение за такова не се спазват общите противопоказания за ваксините поради опасността от стопроцентов летален изход при положителна находка за бяс.

Дозировка[редактиране | редактиране на кода]

Прилага се подкожно или мускулно, като при профилактиката се прилагат 2 инжекции по 0.5 ml с интервал от 1 месец. Реимунизацията се прави след 1 година еднократно и след това на всеки три години. Препоръчителна е за хора, работещи в горското стопанство. Разтворената ваксина се използва веднага.

Пълният курс на лечебната имунизация е от 5 инжекции по 0.5 ml на 0 ден – при оказване на медицинската помощ, на 3, 7, 14 и 30-ия ден. Желателна е допълнителна доза на 90-ия ден.

Сходни препарати се прилагат при кучета и други животни за профилактика един път годишно, за лечение – по описаната схема.

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Хладилен режим от +2 до +8 градуса. Срок на годност 3 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Справочник на лекарствени средства, ИК „Медицина и физкултура“, С. ISBN 954-420-167-Х