Инвалидност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Символи за хора с увреждания

Инвалидността (уврежданията) е състояние на ограничение във възможностите на даден човек да взаимодейства с обкръжаващата го среда, което му създава социални, интелектуални, физически или морални затруднения. Самият човек, който се намира в това състояние на ограничение се нарича инвалид. В съвременният свят броят на хората инвалиди е около половин милиард и непрекъснато нараства. В повечето страни на всеки 10 поне 1 е с физически, умствени или сериозни дефекти. Като проблем това състояние се отразява на поне върху 25% от населението.[1]

Инвалидността може да бъде резултат от текущи или минали физически травми или от различни психически състояния. До края на 20 век термина инвалидност се използва по-често, нерядко днес се заменя с увреждане.

Историческа ретроспекция[редактиране | edit source]

"Инвалиди", рисувани от Питер Брьогел Стария, 1568 г.

Уврежданията и инвалидността сред човечеството съществуват още от зората му. В различните епохи те са оценявани нееднозначно. В Древна Гърция например децата родени с увреждания са били убивани. Тази практика е наложена основно в доминиращите по това време в Спарта и други градове-държави, сред които преобладава тенденцията за изграждането на силна и здрава държава. В тази епоха било издигнато в култ здравото и добре развито тяло. В този контекст хората с увреждания се явявали предпоставка за отслабване на държавата. Смятало се е, че в бъдеще те ще се превърнат в тежест за обществото, да го отслабят и по този начин да навредят на държавата[2]. Подобни ценности и норми са преобладавали и в Рим. През 499 г. пр.н.е. е издаден закон (lex duodecim tabularum), според който слабите и увредените деца трябва да бъдат умъртвявани[3].

С разпространението на християнството в Европа схващането за хората с увреждания придобива противоречив характер. Уврежданията са приемани за божие наказание за греховете на даден човек. От друга страна обаче от обществото се е изисквало да оказва помощ на болните и немощните.

През Средновековието освен религиозен се включва и морален аспект в схващането за уврежданията сред хората. Увреждането е приемано като позор, като божествено наказание за греховете, като причина за овладяване от „нечисти сили”. През тази епоха хората с видими увреждания и телесни деформации са съдени и измъчвани, защото се е смятало че са овладени от дявола. Инвалидността се асоциирала с чувството за вина, срам и нисък социален статус не само за този, който е носител на различни увреждания, но и за цялото му семейство[4].

Универсален достъп за инвалиди в системата на обществения транспорт на Куритиба, Бразилия

През XVI и XVII век в Европа настъпва значителна промяна към отношението на хората с увреждания. През тези столетия успоредно с развитието на схващанията за лудостта, страдащите от различни болести и увреждания, са подлагани на медикализация и институционализация[5]. Медицината много бързо измества религията като модератор на социалните норми и ценности в обществото. Тя се превръща и в своеобразна институция за социален контрол.

През ХIХ в. се разширява ролята на лекарите в обществото. Причините за инвалидността се търсят в заболяване, травма или някаква външна причина, водеща до увреждане на физическото здраве и изискваща индивидуално лечение и рехабилитация. Създават се различни програми за въздействие върху индивидуалните нужди.

След Втората световна война се обръща по-голямо внимание на възстановяването на инвалидите (тренинг и терапия), както и на включване на други помощни и рехабилитационни методи.

През 1960 г. американският социолог С. Наги залага на рехабилитацията на функционалните ограничения и инвалидността. Много професионалисти от различни области вземат различни мерки за премахване на съществуващите архитектурни, сензорни, когнитивни, обществени и икономически бариери. На инвалидите започва да им се дава възможност за обучение и трудоустрояване, както и достъп до различни обществени средства. Инвалидността започва да се възприема, като нормална част от живота на човека.[1]

Причини за инвалидност[редактиране | edit source]

Сляп човек носи парализиран човек на гърба си, Левант, Бейрут (Tancrede Dumas, 1889 г.)
В много случаи уврежданията не се забелязват отстрани - просяк пред центъра за изкуства Walker Art Center в Минеаполис, щата Минесота, САЩ

Някои от най-често изтъкваните причини за възникването на инвалидност са:

Въпреки, че около 80 % от инвалидите живеят в развиващи се страни, по-голямата част от тях се намират в отдалечени селски местности, живеещи в крайна нищета, където медицински и други служби липсват или са голяма рядкост. Също така в много случаи, когато те получат помощ, тя е вече закъсняла или недостатъчна. В резултат на това инвалидите изпитват трудности не само от физически, но и от културно-социален характер, което се отразява негативно и върху трудоспособността им. В някои страни, където процентът на инвалидите достига до 20 % от цялото населението, се ангажират около 50 % от хората.[1]

Рискови групи[редактиране | edit source]

Особено рискови за развитие на патология и инвалидизация са следните пет групи население:

  • Жени – в повечето случаи те са в по-неблагоприятно икономическо и културно-социално положение. Също така, в семейна среда те по–често поемат грижата за техен роднина инвалид.
  • Деца – вродената или ранна инвалидност много често води до изолация и ограничаване на нормалното им развитие.
  • Възрастни и стари хора – около 65 % от всички инвалиди.
  • Хора станали жертва на престъпление или насилие.
  • Бежанци и работещи зад граница най-вече нискоквалифицирани работници.

Етапи на инвалидност[редактиране | edit source]

В развитието си инвалидността на човек преминава през пет етапа: развитие на патология, увреждане, функционално ограничение, инвалидност и социално ограничение.[1]

  1. Развитие на патология - прекратяване или затрудняване на естествените процеси и усилия на организма да се възстанови от дадено заболяване.
  2. Увреждане - наблюдават се промени в индивида, като анатомични, физиологични и психични отклонения.
  3. Функционално ограничение - ограничават се различни дейности на индивида, като ходене, изкачване, учене, разсъждаване, виждане и чуване.
  4. Инвалидност - ограничават се дейности на индивида по отношение на обществото (работа, семейство) и социалните роли, които изпълнява (учене, забавления, цялостна независимост и др.).
  5. Социално ограничение - наблюдават се ограничения или наличие на бариери за индивида, които затрудняват осъществяването на роли или ограничават достъпа до различни служби, както и възможностите му за пълноправно участие в обществото.

Видове увреждания[редактиране | edit source]

Физически увреждания[редактиране | edit source]

Стивън Хокинг в специална инвалидна количка, 5 май 2006 г.

Физическите увреждания нарушената фина или груба двигателна способност на части от тялото, свързана с нарушаване на ортопедичните, невромускулните, сърдечносъдовите или белодробните функции. Те могат да бъдат вродени или придобити в резултат на нараняване, мускулна дистрофия, множествена склероза, церебрална парализа, ампутация и други. Хората с физически увреждания често трябва да използват за придвижването си специални устройства, като инвалидни колички, патерици или протези. Някои физически увреждания, като дихателните разстройства и епилепсията, са скрити и се забелязват трудно от околните.[6]

Сетивни увреждания[редактиране | edit source]

Сетивните увреждания са тези, които засягат някое от сетивата. Термина се използва предимно за зрителни и слухови увреждания, но може да се отнася и за някой от другите сетива.

Зрителни увреждания[редактиране | edit source]

Сляп човек воден от куче-водач, Бразилия

Зрителното увреждане е загуба на зрението до такава степен, че да изисква допълнително подпомагане, поради значително ограничение на зрителната способност в следствие на заболяване, физическа травма, вродено или дегенеративно състояние, което не може да се коригира с традиционните способи като оптични коректори, медикаменти или хирургическа корекция.[7][8][9]

Слухови увреждания[редактиране | edit source]

Кохлеарният имплант помага на загубилите слуха си да чуват

Слуховите увреждания, тежкото чуване или глухотата се отнасят за състояния, при които индивиди са напълно или частично неспособни да установят или доловят най-малкото някои определени честоти на звука, които могат да бъдат чути от повечето хора. Умерената загуба на слух, понякога може да не се смята за инвалидност.

Обонятелни и вкусови увреждания[редактиране | edit source]

Увреждането на чувството за мирис и вкус най-често се свързва с напредване на възрастта, но може да се развие и при по-млади хора поради широк спектър различни причини. Примери за обонятелни нарушения:

  • Аносмия – липса на обоняние
  • Дисосмия – неадекватно обоняние (нещата миришат различно от общоприетото)
  • Хиперосмия – анормално остро обоняние
  • Хипосмия – намалено обоняние
  • Автодисомофобия – психическо разстройство, при което потърпевшия си втълпява, че има силна телесна миризма
  • Паросмия – нещата миришат по-лошо от отколкото трябва
  • Фантосмия – обонятелни халюцинации

Пълната загуба на чувството за вкус се нарича агевзия, докато под дисгевзия се разбира ненормално усещане на вкуса

Соматосензорни увреждания[редактиране | edit source]

Неспособността за усещане на допир, топло, студено и болка често да съпътстващи по-обща физическа увреда, засягаща нервните пътища.

Нарушения на равновесието[редактиране | edit source]

Нарушението на равновесието е смущение, което причина за нестабилност на тялото при изправено положение или ходене. Може да бъде придружено със симптоми на зашеметяване, замаяност или заболелите да имат усещане за движение на предметите наоколо. Балансът на тялото се постига в резултат на взаимодействието на няколко системи в организма. Това са очите (визуална система), ушите (вестибуларния апарат) и чувство на тялото на мястото, което заема в пространството (проприорецерция). Съвместната им работа и сигналите, които изпращат към мозъка е нужно да бъдат пълноценни за да може обработваната информация да бъде ефективна.

Интелектуални затруднения[редактиране | edit source]

Интелектуалните затруднения представляват широко понятие, което включва от изоставане в умственото развитие до познавателни дефицити, било то твърде леки или твърде специфични, до случаите на квалифициране като умствена изостаналост. Интелектуалните затруднения може да се появят във всяка възраст. Умствена изостаналост представлява подтип на интелектуални затруднения, а терминът „интелектуален“ за хората с увреждания вече е предпочитан от много привърженици в повечето англоговорящи страни като евфемизъм за умствена изостаналост.

Интеграция на инвалидите в обществото[редактиране | edit source]

Баскетболен мач за инвалиди между Южна Африка и Иран, Летни паралимпийски игри 2008

Пълноценното участие в семейство, социални групи и общество е главен елемент от живота на всеки човек. Правото на равенство на възможностите за такова участие е заложено от 10 декември 1948 г. във Всеобщата декларация за правата на човека и се полага на всеки един независимо от неговото физическо или психическо състояние.

Често обаче инвалидите са лишени от възможности за пълноценно участие в социално–културната система, към която принадлежат. Липсата на подобни възможности обикновено е поради наличието на физически и социални бариери, в резултат на невежество, безразличие или страх. В много случаи хората, с които инвалидите контактуват, недооценяват потенциалните възможности на инвалидите за участие в нормалния обществен живот.

Нерядко работодатели отказват да наемат инвалид на работа, въпреки че здравословните му проблеми не пречат или нямат никаква връзка със служебните задължения, с които ще бъде натоварен. Има много случаи в които поради невъзможността да се интегрира в обществото, даден инвалид бива снижен до състояние на просия.[10]

Според специалистите в областта на общественото здраве, намаляването на проблема с инвалидността и интеграцията на хората в неравностойно положение в обществото може да се постигне, чрез повишаване на съзнанието и отношението на обществото към тях. Инвалидността трябва да се изучава, дискутира, намалява, и предотвратява, чрез различни програми, като:

Специална рампа за достъп на инвалидни колички в полски Protram 205WrAs трамвай

Възстановяването на трудоспособността на инвалидите се постига, чрез различни терапевтични мерки и услуги, предоставени на инвалидите в специални учреждения, които са често под медицинско наблюдение. Всичко това се допълва с различни програми, които наред с осигуряването на квалифицирани медицински, социални и педагогически услуги предвиждат участие и на общините и семействата. По този начин даже и лица с много тежка форма на инвалидност могат в голяма степен да водят независим живот.

Много страни предприемат важни мерки по отношение отстраняване или намаляване на бариерите, възпрепятстващи пълноценното участие на инвалидите. Дава им се право и възможност за обучение и трудоустрояване, както и достъп до различни обществени средства. Търсят се и се намират различни начини за достъп в обществения транспорт и сгради, а на тези с проблеми в сетивните органи – на достъп до информация.

Независимо от редицата нововъведения в образователната система, повечето инвалиди все още не са напълно равноправни по отношение на възможностите. Поне 10 % от децата са инвалиди, но в много от развиващите се страни нямат достъп нито до училище, нито до специални грижи и обучение. Също така липсва законодателство, относно техните нужди и недостиг на преподаватели и специални средства. От огромно значение за интеграцията на хората с увреждания е да им бъде дадена възможност, както за основно и професионално обучение, така и да им бъдат гарантирани реална трудова заетост и участие в социалния живот.[1]

Международен символ за достъп[редактиране | edit source]

Международен символ за достъп

Международният символ за достъп (на английски: International Symbol of Access (ISA)), известен също като "международен символ за инвалидна количка", се състои от един син квадрат, в който в бяло е изобразен човек, предвижващ се с помощта на инвалидна количка. Символът се поддържа като международен стандарт (ISO 7001), с авторски права на Международния център за рехабилитация[11] Проектиран е от Сюзан Кофод през 1968 г.

Символът може да се види често на места, до които достъпът е бил подобрен, най-вече за ползвателите на инвалидни колички, но също така и за други хора с увреждания.[12]

Международният символ за достъп се употребява най-често в следните случаи:

  • Обозначаване на място за паркиране, което е запазено за превозни средства, използвани от хора с увреждания
  • Обозначаване на превозно средство, използвано от лице с увреждания
  • Обозначаване на обществена тоалетна със съоръжения, предназначени за хора с инвалидни колички
  • Обозначаване на бутон за активиране на автоматична врата
  • Обозначаване на достъпна за инвалиди транзитна спирка или превозно средство
  • Обозначаване на транзитен маршрут, който се използва от достъпни за инвалиди превозни средства

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Инвалидността като глобален медико-социален проблем Medicina-bg.info, Материали по медицина, Психоанализа
  2. Winniczuk, Lidia, Ludzie, zwyczaje, obyczaje staroźytnej Grecji i Rzymu, 1 wyd., PWN, Warszawa, 1983, 223/
  3. Jaczynowska, Maria. Historia staroźytnego Rzymu, PWN, wyd. 6, Warszawa, 1986, 52; Komorska, Marta, Postawy społeczeństwa polskiego wobec dzieci niepełnosprawnych, W: Annales Uniwersitatis Mariae Curie-Składowska, Vol. XXIV, 16. Sectio I, Wydział Filozofii I Socjologii UMCS, Lublin, 1999, 229.
  4. Ивков, Божидар, цит.съч., 21-22
  5. Фуко, Мишел, Раждане на клиниката, „Св. Климент Охридски”, София, 1994
  6. ((en)) Goldstein, Terri и др. VIII. Physical Disabilities. // Succeeding Together: People with Disabilities in the Workplace. csun.edu, 1994. Посетен на 8 септември 2011.
  7. Arditi, A., & Rosenthal, B. (1998). "Developing an objective definition of visual impairment." In Vision '96: Proceedings of the International Low Vision Conference (pp. 331-334). Madrid, Spain: ONCE.
  8. Medicare Vision Rehabilitation Services Act of 2003 HR 1902 IH
  9. larrybelote.com
  10. Отношението на обществото към инвалидите Здраве от Rozali.com, Здраве, Психология, 13 юли 2011, Ели Йорданова
  11. Rehabilitation International - Symbol of Access
  12. International Symbol of Access Ben-Moshe, L. & J.J.W. Powell (2007). Sign of our Times: Revis(it)ing the International Symbol of Access, Disability & Society 22(5)