Инголщат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инголщат
Ingolstadt
— град —
    Герб
Изглед от централната търговска част на града
Изглед от централната търговска част на града
Германия
Red pog.png
Инголщат
Бавария
Red pog.png
Инголщат
Страна Флаг на Германия Германия
Провинция Бавария
Регион Горна Бавария
Окръг
Население (2011) 126 732 души
Пощенски код 85049, 85057
Инголщат в Общомедия

Инголщат (Ingolstadt) е град в област Бавария в Германия. Той се намира в центъра на Бавария до брега на река Дунав. Към 31 декември 2005 г. Инголщад има 121 801 жители, което го прави вторият най-голям град в Горна Бавария, след Мюнхен. Инголщад се споменава в романа „Франкенщайн“ от Мери Шели, където е родното място на чудовището, създадено от учения Виктор Франкенщайн. Илюминатите – тайно общество в Бавария са създадени в Инголщад в края на 18 век. Главната квартира на автомобилния производител „Ауди“ се намира в Инголщад, както и главните офиси на магазините за електроника „МедиаМаркт“ и „Сатурн“. ЖП гарата на Инголщад е свързана с Нюрнберг чрез високоскоростна линия от месец май 2006 г.

История и култура[редактиране | edit source]

Инголщад е споменат за първи път в документ на Карл Велики от 6 февруари 806 г. като „Инголдес щат“ - мястото на Инголд. Около 1250 г. Инголщад получава статут на град. Инголщад е столица на дука на Бавария-Инголщад между 1392 и 1447 г. По-късно се обединява с Бавария-Ландшут. Луи VII, дюк на Бавария заповядва строителството на нов замък, който е силно повлиян от френската готическа архитектура. През 1472 г. Луи IX, дук на Бавария основава Лудвиг-Максимилианския университет в Инголщад, който е преместен в Ландшут през 1800 г., а днес се намира в Мюнхен. На 30 април 1632 г. немския фелдмаршал Йохан Церклес, граф на Тили умира в Инголщад по време на шведската обсада. Доказано е, че Инголщад е първата крепост в Германия, която издържа цялото времетраене на шведската обсада, като е вероятно дори шведите да се оттеглят от там. Друга част от историята е, че конят на шведския крал Густав Адолф може да бъде видян в музея на баварската армия в града. Конят е убит, докато кралят е бил на него, от едно от оръдията вътре в крепостта. Тогава оръдието е било известно като „Смокинята“. Когато шведите се оттеглят, останките от коня са запазени, след което са изложени на показ и са оцелели и до днес – почти 400 години. Първоначално Инголщад е крепостен град и е обграден от средновековна отбранителна стена. Баварската крепост (действаща между 1537-1930 г.) днес приютява Музея на баварската армия. По време на Първата световна война бъдещият президент на Франция Шарл де Гол е бил пленник в Инголщад. Все още реката в града се пресича от сапьорски учебен полигон, наблизо има две военни бази, едната от които се използва за изпитания на самолети. Вековната военна традиция днес рефлектира върху културния и обществен живот в града. Инголщад е градът, в който Уилям IV, дук на Бавария написва и подписва баварския Райнхайтсгебот през 1516 г., който е най-старият закон за храните, все още в действие. Споменатият от Мери Шели във „Франкенщайн“ „Ingolstädter alte Anatomie“ днес е музей по медицинска история. През 1748 г. Адам Вайшаупт, основател на Ордена на илюминатите, е роден в Инголщад.

През 1800 г. инголщатският университет е преместен в Ландсхут. [1]

Образование[редактиране | edit source]

В Инголщад се намира едно от най-добрите бизнес училища в Германия – Училището по мениджмънт на Инголщад. То е клон на отдела по бизнес администрация и икономика на Католическия университет на Айхщат – Инголщад. Университетът по приложни науки е ново и бързо развиващо се висше учебно заведение за технологии, компютърни науки и бизнес администрация с около 2500 студенти. Числеността на курсовете е малка и студентите получават индивидуално отношение в много голяма степен, което е основна разлика, спрямо големите университети. Няколко научни програми, спонсорирани от „Сименс“ и „Темик“ осигуряват на талантливите студенти средства за следването им.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 103.