Индже войвода
- Тази статия е за хайдутина Индже войвода. За селото вижте Индже войвода (село)
|
||||||||
Индже войвода е един от най-прославените български хайдути.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева(1939 - 2011) , Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
[редактиране] Индже войвода в литературата
- Разказът "Индже", Йордан Йовков, 1926 г.[1]
- Романът "Индже Войвода", Константин Петканов, 1935 г.
- Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов[2]
- Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров
- Стихотворението "Индже", Петя Дубарова[3]
- Повестта "Индже" от Ема Йончева
- " Индже еничарина " от Денис Гийо http://4storing.com/jmko4t/9cb9a582c73f05618a9b8a6a4b4c229c.html
[редактиране] Външни препратки
- Панайот Маджаров, Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази
- "Амнезиите и паметта на литературата: два образа на Индже в българската литература", Мая Горчева
- "Златото на Индже взе ума на трима иманяри", в. Стандарт
- Пламен Павлов. "Заплакала е гората..." (Познатият и непознат Индже войвода)
