Индийска литература

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Индийската литература e част от литературата създадена на Индийския субконтинент до 1947 г. и в Република Индия след този период. Република Индия има 22 официално признати езика.

Най-ранните произведения на индийската литература са се предавали устно. Санскритската литература води началото си от Риг-Веда колекцията от свещени химни, датиращи от периода 1500-1200 г.пр.Хр. Санскритските епоси Рамаяна и Махабхарата се появяват към края на първото хилядолетие пр.Хр. Класическата санскритска литература процъфтява в първите векове на първото хилядолетие н.е., както и тамилската шангам литература и палийския канон.

През средновековния период се появява литература на езика Каннада и Телугу в 5-ти и 11-ти век.[1] По-късно е създадена литература на маратхи и бенгалски език, както и на различни хинди, персийски и урду диалекти. В началото на 20-ти век, бенгалския поет Рабиндранат Тагор става първият нобелов лауреат на Индия. В съвременната индийска литература съществуват две основни литературни награди, които са Сахитя Академи и Джнанпит. Осем Джнанпит награди са присъдени на автори, пишещи на хинди и каннада, следвани от пет бенгалски, четири малаяламски, и три гуджарати, маратхи и урду[2][3] и 2 в асамски, тамилски и телугу.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Kannada literature", Encyclopædia Britannica, 2008. Quote: "The earliest literary work is the Kavirajamarga (c. AD 450), a treatise on poetics based on a Sanskrit model."
  2. Official website of Bharatiya Jnanpith
  3. "Kunwar Narayan to be awarded Jnanpith". Times of India. Nov 24, 2008. Retrieved 2008-11-25.
  4. http://en.wikipedia.org/wiki/Jnanpith_Award