Индийски евреи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еврейските общности в Индия към средата на XX век.

Евреите от Индия или индийските евреи не са хомогенна група, а се състоят от няколко самостоятелни общини с различаваща се култура, език, история, религиозни обреди и социално-икономически стандарт.

До 1947 г. когато е създадена държавата Израел, еврейското население в Индия възлиза на повече от 30 хиляди души. То се състои от следните групи:

  • малабарски или кочински евреи които живеят към 1948 г. в щата Керала (Кочи, Ернакулам, Северен Паравур, Алува), които са били с численост около 2,5 хил. души, а разговорния им език е малаялам;
  • Бней Израел (маратхитски евреи) - живеят главно в Бомбай и околностите му, а през 1947 г. са около 24 хил. души с разговорен език - маратхи;
  • Багдадски евреи - живеят в Бомбай, Калкута, Пуна и Сурат, като през 1948 г. са около 6000 с говорими езици - английски и еврейско-арабския диалект в Ирак;
  • Бней Менаше или менашите са представители на племената "мизо" и "куки" в щатите Манипур и Мизорам и са около 9000, като през 1970 г. се самоопределят за потомци на Манасиевото племе, едно от десетте, присъединявайки се към изповядващите юдаизъм;
  • Бене Ефраим или телугуски евреи са малка общност говореща телугу в Андра Прадеш, присъединила са към юдаизма през 1981 г.;
  • малък брой ашкенази мигрирали в Индия от Европа след Първата и особено по време на Втората световна война, които в годините 1944/45 са били над хиляда души. След световните войни, повечето от тях се връщат в Европа.

Нито една от еврейските групи в Индия не е припознала за свой език иврит или някакъв отличаващ я негов диалект.

Еврейската писменост е ограничена само до групата на Багдадските евреи за техния еврейско-арабски диалект. Другите общности, определящи се за еврейски, не я използват.

Източници[редактиране | edit source]