Индонезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата в Азия. За хотела в Джакарта вижте Индонезия (хотел).

Република Индонезия
Republik Indonesia
Знаме на Индонезия
(знаме) (герб)
Девиз: Обединени в многообразието
Местоположение на Индонезия
География и население
Площ 1 919 440 km²
(на 16-то място)
Столица Джакарта
Най-голям град Джакарта
Официален език индонезийски
Население (пребр., 2010) 238 000 000[1]
(на 4-то място)
Гъстота на нас. 123.76 д./km²
Управление
Форма Президентска република на принципите на панкасила[2][3]
президент Джоко Видодо
президент на Индонезия Джоко Видодо
История
Независимост
 -обявена
 -призната
от Нидерландия
1945
1949
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 1,029 трлн.[4]
(на 15-то място)
БВП на човек (ППС) 4 379 $[4]
ИЧР (2010) 0,600 (среден)
(108-мо)
Валута рупия (IDR)
Други данни
Часова зона UTC+7, +8, +9
Интернет домейн id
Телефонен код 62

Индонезия, официално Република Индонезия (на индонезийски: Republik Indonesia) е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 32 провинции. С население от 238 000 000 души, Индонезия се нарежда на четвърто място в света по населеност и е най-голямата мюсюлманска страна. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните-основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален Брутен Вътрешен Продукт се нарежда на 18-то място в света, а по паритет на покупвателната способност — на 15-то.

Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове след Христа, когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като в последствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 година Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967, когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 година, когато се случват демократични промени.

На територията на Индонезия има голям брой етнически, езикови и религиозни групи, от които доминиращата са яванците. Въпреки това комплексната индонезийска идентичност е възприела исляма и индонезийския език като сплотяващи атрибути на населението. Въпреки огромното население и гъстотата му, Индонезия е на второ място в света по биоразнообразие и има обширни дъждовни и тропически гори. Само около 10% от земята се използва за селскостопанска дейност. В Индонезия има много палми и каучукови дървета. Страната произвежда голям брой продукти от палмово масло и е основен доставчик на естествен каучук. Освен това Индонезия разполага с разнообразни полезни изкопаеми и минерални ресурси, но голяма част от населението продължава да живее в бедност,[5][6] а развитието на потенциала ѝ е възпрепятствано от корупция, сепаратизъм и природни бедствия.

Етимология[редактиране | edit source]

Името Индонезия произлиза от латинската дума Indus (Инд), и гръцката nesos, което означава "остров".[7] Името датира от 18 век, далеч преди формирането на независима Индонезия.[8] През 1850 г. английският етнолог Джордж Уиндзор Ърл предлага названията Indunesians и Malayunesians за жителите на "Индийския или Малайския архипелаг".[9] В същата публикация Джеймс Ричардсън Логан, ученик на Ърл, използва Индонезия като синоним на "Индийския архипелаг".[10] Въпреки това, холандски академици — в публикациите за Източните Индии — не са съгласни с употребата на Индонезия. Вместо това те използват наименованията "Малайски архипелаг" (Maleische Archipel), "Холандски Източни Индии" (Nederlandsch Oost Indie), "Индия" (Indië); "Изтокът" (de Oost) и "Insulinde".[11]

От 1900 г. името Индонезия започва да се употребява често в академичните среди извън Нидерландия, а индонезийски националистически групи го възприемат в политическите си програми.[11] Адолф Бастиан, учен от Берлинския университет, популяризира името чрез книгата си Одер Indonesien die Inseln де Malayischen Archipels, 1884-1894. Първият индонезийски учен, използвал названието Индонезия, е Суварди Сурянингат, през 1913.[8]

История[редактиране | edit source]

Изглед от монументалния храм Боробудур, построен при династията Сайлендра. На заден план се виждат характерните за Индонезия вулкани.

Вкаменени останки на известния като "явански човек" Хомо еректус са свидетелство, че индонезийският архипелаг е бил обитаван отпреди два милиона до 500 000 години.[12][13][14] Хомо сапиенс пристигат в региона преди около 45 хиляди години.[15] Австронезийските народи, които формират по-голямата част от съвременното население, мигрират в Югоизточна Азия от Тайван. Те пристигат в Индонезия около 2000 г. пр. Хр., и, разпространявайки се из архипелага, изтласкват местните меланезийски народи на най-източните острови.[16] Идеалните предпоставки за развитие на селско стопанство и усвояването на технологията на оризищата в областта още през 8-ми век пр. ХР. позволяват на села, градове и малки царства да се развият до 1-ви век сл. Хр. Стратегическите позиции на Индонезия насърчават морската търговия между островите и континента, включително с индийски царства и Китай.[16] Тази търговия е от фундаментално значение за развитието на Индонезия.[17]

От 7-ми век сл. Хр., мощното морско царство Сридживая процъфтява в резултат на търговията и носеното от нея влияние на индуизма и будизма.[18] Между 8-ми и 10-ти век сл. Хр., земеделските династии Сайлендра (будистка) и Матарам (индуистка) процъфтяват и упадат на остров Ява, като оставят след себе си монументални религиозни постройки като Боробудур и Прамбанан. През 13 век в източна Ява се появява царството Маджапахит, което под ръководството на Гаджа Мада (1329—1364) завладява голяма част от днешна Индонезия.[19]

Когато през 1492 година Христофор Колумб достига до Западните Индии, той всъщност се е бил запътил към т. нар. Молукски острови — т.е. Островите на подправките. През Средновековието в Европа не виреели подправки и ценните растения били купувани от арабските търговци, които ги носели от Индонезийските острови в продължение на близо 500 години. През 1512 година португалски кораби достигат най-сетне до Молукските острови, а по-късно ги последват и английски, френски и холандски кораби. Тогава започва "войната на подправките". Постепенно холандците овладяват контрола върху подправките от всичките 13 000 острова. Вследствие на това били реализирани огромни печалби за Нидерландия, а Индонезия се превръща най-важната ѝ колония. Холандците водият дълги и кръвополитни войни със местното население, както и с Великобритания и Португалия за контрола над Индонезия. Колониален статут обаче Индонезия получава едва през 1800 година, след като Холандската източноиндийска компания обявява банкрут и е национализирана като Холандски Източни Индии.[18]

Сухарто, президент от 1967 до 1998.

Втората световна война и японската окупация слагат край на колониалното управление,[20][18] а през 1945 националистът Сукарно е избран за президент и обявява независимост.[21][22][23] Метрополията не признава суверенитета на Индонезия и повежда конфликт — дипломатически и военен — срещу самопровъзгласилата се държава. Холандските усилия се провалят, и през декември 1949 под натиска на международната общност и собствените си провали Холандия признава Индонезия за независима държава.[24] Демократичното управление на Сукарно мутира в авторитарна диктатура, в която автократът се стреми да поддържа баланса между двете основни враждуващи политически сили — армията и комунистическата партия на Индонезия (ИКП).[18] На 30 септември 1965 комунистите правят опит за преврат. Отговорът на армията е брутален — между 500 000 и 1 000 000 симпатизанти на ИКП са екзекутирани под ръководството на генерал Сухарто,[25][26] който впоследствие, през 1968, става и президент. Твърдолинейното му управление поема курс към икономическо сътрудничество със САЩ, в следствие на което Индонезия отбелязва бърз, но за сметка на това неравномерен икономически растеж,[27][28][18] а към края на управлението си Сухарто бива обявен за най-корумпирания диктатор в човешката история.[29]

Азиатската финансова криза през 1990-те довежда управлението на Сухарто до неговия край през 1998.[30] На следващата година Източен Тимор, окупиран и репресиран от индонезийската армия в продължение на 25 години, обявява независимост.[31] Индонезия поема по пътя на демокрацията, но ширещата се бедност, корупция, сепаратизъм, тероризъм и природни бедствия продължават да са спънка за този процес.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Индонезия е президентска република. Президентът е ръководител на правителството и върховен главнокомандващ армията. Висш законодателен орган на държавата е Народната консултативна асамблея, която се състои от две камари: Камарата на народните представители с 550 депутати и Съветът на регионалните представители със 128 члена. Основни политически партии понастоящем са: партията ГОЛКАР (създадена от бившия президент Сухарто) с мнозинство в Камарата на представителите и Демократическата партия на борбата (подкрепяща бившия президент Мегавати), която е втората политическа сила в парламента.

Дипломатически мисии[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Административно страната се дели на 30 провинции, 2 особени административни единици, имащи статут на провинции и 1 столичен окръг.

География[редактиране | edit source]

Райска птица от индонезийска Нова Гвинея

Индонезия е невероятен и екзотичен свят, в който са събрани могъщи вулкани, гъсти екваториални гори и множество култури. В тази страна, разпростряла се върху 17 508 острова има 128 действащи вулкана, повече от където и да е по света. Между островите Суматра и Ява е разположен остров Кракатау, на който се издига едноименния вулкан, чието изригване през 1883г. е една от най-големите природни катастрофи в човешката история (виж по-долу *остров Кракатау). На малкият остров Сумбава пък се намира вулканът Тамбора, който през 1815г. изхвърля най-голямото количество вулканични материали — 117куб.км., при което се отделило огромно количество енергия. Количеството вулканични материали, изхвърлено при изригването на Тамбора е толкова голямо, че би покрило страна с големината на Гърция (131хил.кв.км.) с пласт, дебел 1 метър. Това изригване било свръхмащабно — температурата на Земята се понижила и през 1815г. в Европа настъпил глад, заради слабата реколта, вследствие от по-ниските температури.

Морски охлюв в Национален парк Комодо

Индонезия е една от страните с най-голямо биоразнообразие в света. Това се дължи на факта, че страната е разположена около екватора, в зоната на дъждовните екваториални гори и че е разпололожена на 2 биогеографски ареала — азиатски и австралийско-папуаски. Поради това на западните острови се срещат азиатски растения и животни, а в източните-растения и животни, типични за Австралия и Нова Гвинея.

Поради тази особеност, Индонезия се дели на 3 биогеографски региона — Сундаланд (обхващащ Борнео, Суматра, Ява, Бали и околните острови) с типично азиатска флора и фауна; Уоласеа (Сулавеси, Молукските острови и островите източно от Бали) представена от много ендемити и смесена флора и фауна и Нова Гвинея, с типично австралийско-папуаски растителен и животински свят. Много от тези растения и животни все още не са известни на науката. Индонезия държи рекорд по брой на видовете орхидеи270 рода с над 10 500 вида, а също и по брой на хищните растения, сред които най-многобройни са непентесите. Те са насекомоядни, но някои видове, като Nepentes rajah и Nepentes rafflesiana изяждат и дребни птици. Друг типичен представител е рафлезията, растението с най-големите цветове в света — с диаметър 100см и тегло над 12кг. Дърветата достигат височина 60-90 метра. Това са най-високите и най-стари тропични гори в света. Разнообразието сред животните също е огромно — тук е домът на суматренският и яванският тигри, носорози, слонове, леопарди, орангутани, гибони, диви биволи, мунтжак (лаещ елен) и др. Изключително богат е светът на птиците, представен от над 2300 вида — от пъстри папагали, райски птици, птици-носорози до огромния филипински орел. Много разнообразен е и светът на влечугите, най-типични от които са комодският варан(най-големия гущер в света, достигащ дължина 4 метра), соленоводен крокодил (най-големия в света — дълъг 7 метра и тежащ над 1000 кг.), кралска кобра (най-голямата отровна змия, дълга 6 метра), а също и този на жабите и другите земноводни. Индонезия е и дом на колосален брой насекоми и големи тропически отровни паяци и стоножки.

Население[редактиране | edit source]

Яванците са най-многобройната етническа група в Индонезия

Населението на Индонезия е 237 600 000 съгласно националното преброяване от 2010, с все още висок прираст от 1.9%. Близо 58% от населението живеят на остров Ява, най-гъсто населен остров в света. Въпреки сравнително ефективна програма за семейно планиране в сила от 1960-те насам, населението се очаква да нарасне до около 254 милиона през 2020 г. и 288 милиона през 2050 година. Разпределението е неравномерно — индонезийските части на Борнео и Нова Гвинея, които заедно представляват половината от индонезийската територия се населяват едва от 12 милиона души, докато Ява концентрира 100 милиона жители на по-малко от 7% от площта в четири големи града - Джакарта, Сурабая, Бандунг, Семаранг.

Повечето индонезийци са потомци на австронезийскоговорящите народи, чиито езици могат да бъдат проследени до праавстронезийски, чийто произход може да се проследи до Тайван. Друга основна група са меланезийците, които живеят в източната част на Индонезия. Съществуват около 300 различни етнически общности в Индонезия, и 742 различни езици и диалекти. Най-голямата етническа група са яванците, които съставляват 42% от населението, и доминират обществото в политически и културен план. Сунданците, малайците и мадурийците са най-големите етнически групи след яванците. Чувството за индонезийска национална принадлежност съществува паралелно със силна регионална идентичност. Обществото е до голяма степен хармонично, въпреки че социално, религиозно и етническо напрежение понякога предизвикват брутално насилие. Китайските индонезийци са влиятелна етническа група, съставяща 3-4% от населението. Голяма част от частна търговия и богатството на страната под контрола на китайско-индонезийски кръгове, което допринася за значително недоволство и дори анти-китайско насилие.

Джамията Истиклял, Джакарта. Над 3/4 от населението на Индонезия са мюсюлмани.

Индонезийският език се преподава във всички училища и следователно се говори от почти всички индонезийци. Това е езикът на бизнеса, политиката, националните медии, образованието и академичните среди. Той се основава на диалект на малайския език. Индонезийският е подкрепен от индонезийските националисти през 1920 година, и обявен за официален език под името Bahasa Indonesia при обявяването на независимост през 1945 година. Повечето индонезийци говорят поне един от няколкото стотици местни езици и диалекти, често като първи език. От тях яванският е най-широко разпространен, бидейки език на най-голямата етническа група. От друга страна, остров Папуа има над 270 местни папуански и австронезийски езици при население от едва 2,7 милиона души.

Въпреки, че религиозната свобода за всеки гражданин е предвидена в индонезийската конституция, правителството официално признава само шест религии — исляма, протестантството, католицизма, индуизма, будизма и конфуцианството Въпреки че не е официално ислямска държава, Индонезия има най-многобройната ислямска общност — 86,1% от населението съгласно преброяването от 2000 година. Около 9% от населението е са християни, 3% индуисти, 2% будисти и други. Повечето индуисти са балийци, а будистите са най-вече от китайски произход. Въпреки, че сега са малцинствени религии, индуизмът и будизмът са в основите на индонезийската култура. Ислямът е възприет от индонезийците за пръв път в северната част на Суматра през 13 век, под влиянието на търговци, и става господстваща религия в страната от 16-ти век нататък. Католицизмът е разпространен от португалските колонизатори и мисионери, а протестантските деноминации са до голяма степен в резултат на холандски калвинистки и лютерански мисии по време на колониалния период в страната.

Икономика[редактиране | edit source]

Индонезия е една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Общите запаси на метан възлизат на 81,5 барела нефтен еквивалент и по този показател се нарежда на второ място в света след Китай. Финансовата криза в Югоизточна Азия от 1997 година и 1998 година води до: силно обезценена е индонезийската рупия; несъстоятелност за обслужване на външния дълг; криза в банковата система; отлив на чуждите капитали от страната, което силно засяга икономиката на Индонезия. Индонезия е на едно от първите места в Азия по размер на външния дълг (130.4 млрд. долара за 2006 година). Във връзка с бедствието след земетресението и вълните цунами през декември 2004 година кредиторите от Парижкия клуб отлагат плащанията по дълга за 2005 година с 5 години, а някои страни опрощават задълженията на Индонезия. Индонезия е член на Международната банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и е един от големите получатели на помощи от тези международните финансови институции. Основен донор е Япония.

Стопанство: Селски стопанство 21 % Промишленост 35 % Услуги 44 %. Растениевъдство: Каучуконосни растения, кокосова, маслена палма, чай, кафе, тютюн, какао, подправки, кора от хининово дърво, захарна тръстика, ориз, царевица, батати, фъстъци, соя. Слаборазвито животновъдство. Риболов, добив на морски продукти. Развит е добив и преработка на дървесина, нефт, природен газ, въглища, калай, боксит, манган, мед, никел, азбест, асфалт, фосфорити, каменна сол, злато, сребро. Преработка на селскостопански суровини, текстилна, машиностроителна, корабостроителна промишленост. Главни пристанища: Джакарта, Купанг, Палембанг, Семаранг, Сурабая, Уджунгпаданг. Износ: петрол и природен газ, шперплат, текстил, каучук главно за Япония, ЕС, САЩ, Сингапур, Република Корея, Хонконг, Китай, Тайван. Внос: машини и оборудване, химикали, промишлени масла, хранителни продукти от Япония, САЩ, Сингапур, Германия, Австралия, Южна Корея, Тайван, Китай.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Department of Economic and Social Affairs Population Division. World Population Prospects, Table A.1. // {{{journal}}}. United Nations, 2009.
  2. „Indonesia“, US Library of Congress, http://countrystudies.us/indonesia/86.htm .
  3. Vickers, Adrian (2005), „A History of Modern Indonesia“, Cambridge University Press, ISBN 0-521-54262-6 .
  4. а б Indonesia. // International Monetary Fund. Посетен на 17 April 2011.
  5. Poverty in Indonesia: Always with them. // The Economist. 14 September 2006.; correction.
  6. Guerin, G. Don't count on a Suharto accounting. // Asia Times Online. Hong Kong, 23 May 2006.
  7. Tomascik, T и др. The Ecology of the Indonesian Seas – Part One. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. ISBN 962-593-078-7.
  8. а б Шаблон:Id icon Anshory, Irfan. Asal Usul Nama Indonesia. // Pikiran Rakyat, 16 August 2004. Посетен на 5 October 2006.
  9. Earl, George SW. On The Leading Characteristics of the Papuan, Australian and Malay-Polynesian Nations. // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 119.
  10. Logan, James Richardson. The Ethnology of the Indian Archipelago: Embracing Enquiries into the Continental Relations of the Indo-Pacific Islanders. // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 4:252–347.; Earl, George SW. On The Leading Characteristics of the Papuan, Australian and Malay-Polynesian Nations. // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 254, 277–8.
  11. а б Justus M van der Kroef. The Term Indonesia: Its Origin and Usage. // Journal of the American Oriental Society 71 (3). 1951. DOI:10.2307/595186. с. 166–71.
  12. Pope, GG (1988), "Recent advances in far eastern paleoanthropology", Annual Review of Anthropology 17: 43–77, doi:10.1146/annurev.an.17.100188.000355  cited in Whitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309–12.
  13. Pope, GG (15 August 1983), "Evidence on the Age of the Asian Hominidae", Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 80 (16): 4988–92, doi:10.1073/pnas.80.16.4988, PMC 384173, PMID 6410399, http://www.pnas.org/cgi/content/abstract/80/16/4988  cited in Whitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309.
  14. de Vos, JP; PY Sondaar (9 December 1994), "Dating hominid sites in Indonesia" (PDF), Science Magazine 266 (16): 4988–92, doi:10.1126/science.7992059, http://www.sciencemag.org/cgi/reprint/266/5191/1726.pdf  cited in Whitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309.
  15. The Great Human Migration. // {{{journal}}}. Smithsonian, July 2008. с. 2.
  16. а б Taylor, Jean Gelman (2003), „Indonesia“, New Haven and London: Yale University Press, ISBN 0-300-10518-5 .
  17. Taylor (2003), стр. 3, 9–11, 13–5, 18–20, 22–3; Vickers (2005), стр. 18–20, 60, 133–4
  18. а б в г д Ricklefs, MC (1993), „History of Modern Indonesia Since c.1300“ (second ed.), London: MacMillan, ISBN 0-333-57689-6 .
  19. Peter Lewis. The next great empire. // Futures 14 (1). 1982. DOI:10.1016/0016-3287(82)90071-4. с. 47–61.
  20. Gert Oostindie and Bert Paasman. Dutch Attitudes towards Colonial Empires, Indigenous Cultures, and Slaves. // Eighteenth-Century Studies 31 (3). 1998. DOI:10.1353/ecs.1998.0021. с. 349–55..
  21. HJ Van Mook. Indonesia. // Royal Institute of International Affairs 25 (3). 1949. с. 274–85..
  22. Charles Bidien. Independence the Issue. // Far Eastern Survey 14 (24). 5 December 1945. DOI:10.1525/as.1945.14.24.01p17062. с. 345–8.; Taylor, Jean Gelman. Indonesia: Peoples and History. Yale University Press, 2003. ISBN 0-300-10518-5. с. 325..
  23. Reid (1973), стр. 30
  24. Charles Bidien. Independence the Issue. // Far Eastern Survey 14 (24). 5 December 1945. DOI:10.1525/as.1945.14.24.01p17062. с. 345–8.; Indonesian War of Independence. // Military. Global Security. Посетен на 11 December 2006.
  25. John Roosa and Joseph Nevins. 40 Years Later: The Mass Killings in Indonesia. // CounterPunch. 5 November 2005..
  26. Robert Cribb. Unresolved Problems in the Indonesian Killings of 1965–1966. // Asian Survey 42 (4). 2002. DOI:10.1525/as.2002.42.4.550. с. 550–563.
  27. Vickers, Adrian. A History of Modern Indonesia. Cambridge University Press, 2005. ISBN 0-521-54262-6..
  28. Schwarz, A. A Nation in Waiting: Indonesia in the 1990s. Westview Press, 1994. ISBN 1-86373-635-2..
  29. Suharto tops corruption rankings. // BBC News, 25 март 2004. Посетен на 2006-02-04.
  30. President Suharto resigns. // BBC, 21 May 1998. Посетен на 12 November 2006.
  31. Burr, W. и др. Ford and Kissinger Gave Green Light to Indonesia's Invasion of East Timor, 1975: New Documents Detail Conversations with Suharto. // National Security Archive Electronic Briefing Book No. 62. National Security Archive, The George Washington University, Washington, DC, 6 December 2001. Посетен на 17 September 2006.; International Religious Freedom Report. // Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor. Department of State, 17 October 2002. Посетен на 29 September 2006.