Инженерна наука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Инженерство)
Направо към: навигация, търсене
Парен двигател на Джеймс Уат (James Watt), основен двигател на индустриалната революция, илюстриращ значението на техниката в модерната история. Този модел е изложен в сградата на ETSIIM в Мадрид, Испания.

Техническите науки (наричани и Инженерство или инженерни науки) са науките, изследващи явленията, важни за развитието на техниката. Това се постига чрез усвояване на знания в областта на, физиката, математиката и чрез практически експерименти, насочени към усъвършенствуването на инструменти, уреди и апарати или откриването на нови изобретения за нуждите на човечеството.

Техническите науки са еволюирали от занаятите. Огромен принос за развитието на техническите науки са направили великите инженери от античността: Архимед, Херон, Пап, Витрувий, Леонардо да Винчи. Една от първите технически науки е механиката, която дълго време остава в сянката на физиката и архитектурата. С настъпването на индустриалната революция възниква необходимост от академично изучаване на техниката и технологиите. Едно от първите образователни учреждения в областта на техническите науки става Политехническата школа на Гаспар Монж, основана през 1794 г. През 19-и век се появява електротехниката, а през 20-и век — радиотехниката, космонавтиката, роботиката и т.н.

История[редактиране | edit source]

Инженерството е съществувало от древни времена когато хората са изобретявали основни неща, които днес са неразривна част от ежедневието ни като макарата, лоста и колелото. Всяко от тези изобретения днес е съвместимо със съвременните технологии като използват основните механични принципи, с помощта на които вземат участие в създаването на полезни инструменти и предмети.

Терминът инженерство етимологично възниква от думата инженер, който пък от своя страна датира от 1325 г. Инженер произлиза от думата „engine'er“, която в буквален смисъл означава човек, който работи с машина и първоначално с нея са наричани конструкторите на военни машини. Ето защо използвана в този контекст думата отдавна не се ползва, но въпреки това се е запазила като с годините е сменила своето значение.

Думата за машина на английски и други западноевропейски езици „engine“ произлиза от латинската „ingenium“ (около 1250 г.), което пък означава „естествено качество, особено умствена сила, а оттук и блестящо откритие“.[1]

На по-късен етап успоредно със създаването на големи обществени структури като мостове и сгради и изграждането на техническата дисциплина, терминът придобива и значение като строително инженерство (civil engineering)[2] Той се употребявал по този начин с цел да бъде разграничен от военните инженери.

Античност[редактиране | edit source]

Александрийският фар, Египетските пирамиди, Висящите градини на Вавилон, Акрополът и Партенонът в Атина, древноримските акведукти, Виа Апия, Колизеумът в Рим, Теотиуакан, градовете и пирамидите изградени от империите на маите, инките и ацтеките, Великата китайска стена и много други древни постройки са свидетелство за изобретателността и уменията на древните строителни и военни инженери.

Първият известен на историята инженер се нарича Имхотеп.[2] Той е бил на служба при фараона Джосер и вероятно е проектирал и организирал строителството на Пирамидата на Джосер - стъпаловидна пирамида в Сакара в Древен Египет, изградена в периода 2630 - 2611 г.пр.н.е.[3]

В Древна Гърция изобретяването и използването на различни механизми се е стимулирало едновремено от военното дело и обществените нужди. Антикитерския механизъм е първият известен механичен компютър,[4][5] и механично изобретение на Архимед е пример за ранна форма на инженерство. Някои от иновациите на Архимед както и механизмът от Атикитера изискват усъвършенствани познания на зъбчатите колела и начина на работа с тях. Зъбчатите колела навлизат масово в употреба при създаването на разлчни машини в епохата на Индустриалната революция и продължават и днес да се използват сферите на роботиката и автомобилостроенето.[6]

Китайската, Гръцката и Римската армии разработват и усъвършенстват комплекс от военни машини използвани от артилерията. През 4 век пр.н.е. гърците разработват трирема, балиста и катапулт.[7] В Средновековието е създаден и требушета.

Възраждане[редактиране | edit source]

Първият електроинженер е Уилям Гилбърт, който през 1600 г. написва „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит“). Той е родоначалник на термина „електричество“.[8]

Първият парен двигател е създаден през 1698 г. от машинния инженер Томас Савъри.[9] Развитието на това революционно устройство е довело до индустриалната революция през следващите десетилетия. Парният двигател дава възможност за възникването на масовото производство.

С възхода на инженерството като професия през осемнадесети век, терминът става все по-тясно приложим в области, към които математиката и точните науки са били употребявани за тези цели.

Специфика[редактиране | edit source]

Буквално до 19-и век човечеството познава само два типа науки: естествени и хуманитарни. Техническите науки заемат междинно положение, защото техниката е продукт на човека и не се среща в природата, но същевременно тя се подчинява на същите обективни закони като природните обекти. Техниката се превръща в своего рода изкуствена природа, в която човекът създава свои закони.

Спецификата на техническите науки е в това, че те изследват законите на тази изкуствено създадена среда и връзката им с естествените закони. Освен това, техническото познание може и да няма конкретен обект на изследване в реалността, тъй като той предстои да бъде конструиран. Професионалистите, практикуващи технически науки, се наричат инженери.

Примери за технически науки[редактиране | edit source]

Методи[редактиране | edit source]

Основен метод на техническите науки е математическото моделиране и компютърното моделиране (а при невъзможност — физическото моделиране) на предполагаеми или реализирани конструкции.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Origin: 1250–1300; ME engin < AF, OF < L ingenium nature, innate quality, esp. mental power, hence a clever invention, equiv. to in- + -genium, equiv. to gen- begetting; Source: Random House Unabridged Dictionary, Random House, Inc. 2006.
  2. а б Engineers' Council for Professional Development definition on Encyclopaedia Britannica (Includes Britannica article on Engineering)
  3. Barry J. Kemp, Ancient Egypt, Routledge 2005, p. 159
  4. "The Antikythera Mechanism Research Project", The Antikythera Mechanism Research Project. Retrieved 2007-07-01 Quote: "The Antikythera Mechanism is now understood to be dedicated to astronomical phenomena and operates as a complex mechanical "computer" which tracks the cycles of the Solar System."
  5. Wilford, John. (July 31, 2008). Discovering How Greeks Computed in 100 B.C.. New York Times.
  6. Wright, M T.. Epicyclic Gearing and the Antikythera Mechanism, part 2. // Antiquarian Horology 29 (1 (September 2005)). 2005. с. 54–60.
  7. Britannica on Greek civilization in the 5th century Military technology Quote: "The 7th century, by contrast, had witnessed rapid innovations, such as the introduction of the hoplite and the trireme, which still were the basic instruments of war in the 5th." and "But it was the development of artillery that opened an epoch, and this invention did not predate the 4th century. It was first heard of in the context of Sicilian warfare against Carthage in the time of Dionysius I of Syracuse."
  8. Merriam-Webster Collegiate Dictionary, 2000, CD-ROM, version 2.5.
  9. Jenkins, Rhys. Links in the History of Engineering and Technology from Tudor Times. Ayer Publishing, 1936. ISBN 0836921674. с. 66.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Технические науки“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.