Инокентий III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инокентий III
A10 INNOCENZO III.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Джовани Лотарио,
граф ди Сени
Начало понтификат 8 януари 1198 г.
Край понтификат 16 юли 1216 г.
Предшественик Целестин III
Наследник Хонорий III
Роден 1160 или 1161 г.
Гавиняно, Италия
Починал 16 юли 1216 г.
Перуджа, Италия
Герб C o a Innocenzo III.svg

Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г. Светското му име е Джовани Лотарио, граф ди Сени, роден през 1160 или 1161 г., умира през 1216 г. Понтификатът на Инокентий III е връхната и същевременно най-чистата проява на средновековното папство. Той издига службата си до полубожествена и определя мястото на папата между Бог и човек - над човека, но под Бог, с което въвежда и титула „Христов заместник“. Неговото поведение на европейската политическа сцена става наръчник за бъдещите папи.

Биография[редактиране | edit source]

Получил теологическо образование в Париж при Пиер Корбьойски и подготвен по каноническо право в Болоня при Угочино Ферарски, Лотар се издига светкавично по стълбицата на папската курия и става кардинал през 1190 г. Когато е избран за папа, все още не е в свещенически сан и е само на 38 години. Единодушният избор го спасява от контестации и антипапи, а малолетието на бъдещия император Фридрих II след смъртта на Хенри VI отвързва ръцете му за най-активния средновековен понтификат. Без да има идеологическата нагласа на Григорий VII, Инокентий III е юрист, прагматик и е предприемчив. Искрен в намеренията си, изкусен дипломат, той е преди всичко зает да утвърди пълната власт на папската курия в Европа.

Църковна дейност[редактиране | edit source]

В църковните дела Инокентий III има благоразумието и острия нюх да подкрепи францисканците, но също така няма скрупули да разреши на св. Доминик безпощадна разправа с албигойците и разорение на Южна Франция. Той остава далече от християнизацията на низините, но като държи изкъсо епископата, той постига за около 20 години обединение на Европа около папската курия. Налага индиректното участие на папата при избора на император, а благословията, короноването и инвеститурата му са в ръцете на папата и са окончателни от негово име.

Четвъртият латерански събор през 1215 г. бележи върха на понтификата на Инокентий III. Съборът провъзгласява официалната доктрина за Причастието и останалите догмати на Християнството в най-чист вид; провъзгласява задължителната ежегодна изповед за всеки християнин; забранява създаването на нови религиозни ордени и др. Съборът проправя пътя и на Инквизицията, която в началото не почива на самопризнания чрез мъчения, а на логично разследване и най-вече спестява на набедените престъпници задължението да държат с голи ръце нажежено желязо, да плуват в ледени води или да ги заливат с вряла вода, за да докажат невинността си.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Известен е с усилията си за установяване на върховенство на папската власт над светските владетели. Поради непълнолетоието на Фридрих II на престола са избрани двама претенденти - Отон IV и Филип Швабски. Инокентий III подкрепя Филип до смъртта му през 1208 г. и след това своя възпитаник Фридрих II под клетва, че ще признае васална зависимост на Сицилианското кралство.

Инокентий III налага на Филип II Август да приеме обратно изгонената си съпруга Ингебор Датска и след това подкрепя краля срещу Отон IV и Джон Безземни. След победата на Филип II при Бувин папата печели повече от френския крал, тъй като налага волята си в цяла Европа.

Джон Безземни се признава за негов васал, след като не успява да свали Стивън Ландън от Кентърбърийския архиепископат и се сблъсква с опозицията на бароните си.

Инициатор е на Четвъртия кръстоносен поход, осъществил се от 1202 г. до 1204 г. и приключил с превземането на Константинопол на два пъти.

През 1204 г. сключва църковна уния с цар Калоян, за което признава титлата му рекс (крал), а на търновския архиепископ Василийпримас, с което българските земи за близо година са за първи и последен път в политическия живот на Западна Европа до съвремието ни.


Целестин III1 римски папа (22 февруари 1198 – 16 юни 1216) Хонорий III2