Инокентий IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инокентий IV
A14 INNOCENZO IV.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Синибалдо Фиеши
Начало понтификат 25 юни 1243 г.
Край понтификат 7 декември 1254 г.
Предшественик Целестин IV
Наследник Александър IV
Роден около 1195 г.
Генуа или Манарола, Република Генуа
Починал 7 декември 1254 г.
Неапол, Сицилианско кралство
Герб C o a Adriano V.svg

Папа Инокентий IV (на латински: Innocentius.PP.IV), роден Синибалдо Фиеши (на италиански: Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 г. до смъртта си в 1254 г.

Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болоня, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 г. става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.

Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.

По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.

Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. той основава първото мисионерско общество на "peregrinantes propter Christum", които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.

Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.

Източник[редактиране | edit source]

  • Петрова, Мария. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 82.
Целестин IV римски папа (25 юни 1243 – 7 декември 1254) Александър IV