Инсигния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за символичния предмет. За модела автомобили вижте Опел Инсигния.

Фелдмаршал Ивлин Ууд, окичен със символи на военна и държавна власт

Инсигния (мн. ч.: инсигнии; на латински: insigne – емблема, символ) е представителен символ или знак на държавна, съсловна или религиозна власт, титла, звание, ранг, пост, сан, чин.[1][2] Типични примери за инсигнии са:

Скипеър (heka) и млатило (nekhakha) на Тутанкамон, от XIV век преди нашата ера.

Царете на Третата българска държаваЦарство България – нямат регалии. През 1908 г. Фердинанд Сакск-Кобург-Готски е обявен за български цар с митрата на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Свети Четиридесет мъченици“.[3]

Короната на Щван Бочкай за която се предполага, че е короната на царете от Второто българско царство

През в 1204 г. цар Калоян получава златна кралска корона от папа Инокентий III, която носят всички български царе до падането на Второто българско царство под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от османците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Според унгареца Тамаш Еньо Секереш през 1605 г. Ищван Бочкай владетел на Княжество Трансилвания получава от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман. Тази корона в Унгария и до днес е известна като Бочкайова корона и се намира в съкровищницата на Виена.[4] През 2007 г. общината на окръг Хайду-Бихар неуспешно инициира репатриране на короната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бакалов, Георги. Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии. София, Анубис, 1995 г. ISBN 9544261095.
  2. Славова, Татяна. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. София, ПАМ Пъблишинг Къмпани, 2010 г. ISBN 978-954-92526-Х-Х. с. 37, 223, 253. Посетен на 2022-11-30.
  3. Владимирова, Сима. Защо Третото българско царство няма корона? // 168 часа. 2022-09-21. Посетен на 2022-11-30.
  4. Български царски регалии. Александра Делова