Инстинкт за смърт
В класическата Фройдова психоаналитична теория, инстинкта за смърт (на немски: Todestrieb е инстинкт водещ към смъртта, разрушението и несъществуването. За първи път е дефиниран от Зигмунд Фройд в неговата книга "Отвъд принципа на удоволоствието като "импулс, свойствен на целия органичен живот, за да го върне към по-ранно състояние на несъществуване" (SE 18:36). Инстинкта за смърт е противополжен на Ероса, тенденцията към единство и обединение. Този инстинкт понякога е свързван с "Танатос" в след фройдисткото мислене, макар термина да няма основа в собствените работи на Фройд.
Стандартното издание на работите на Фройд в английски бърка двата термина, които са различни на немски, Instinkt ("инстинкт") и Trieb ("нагон"), често превеждани като инстинкт. Фройд всъщност обяснява "инстинкта за смърт" като нагон, сила, която не е същностна за живота на организма (за разлика от инстинкта) и клони към промяна на свойствата му или го кара да се държи по начини, които понякога са против интуицията. Термина е почти универсално познат в научната литература за Фройд като "нагон за смърт" и в психоанализата на Лакан често е съкратен до простото "нагон" (макар Фройд да постулира съществуването и на други нагони).
Вижте също [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Death drive“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |