Институт за български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Институтът за български език е звено на Българската академия на науките (БАН), което се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език, отговаря за неговото описание и определя националната езикова политика. От 2004 година институтът носи името на проф. Любомир Андрейчин.

В института се разработват речници, граматики, помагала, атласи на българските диалекти и други. Той е един от най-старите институти на Българската академия на науките. Основан е на 15 май 1942 година, когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. Състои се от единадесет секции и информационен център с библиотека.

ИБЕ—БАН издава две научни списания, в които се публикуват изследвания в областта на лингвистиката – списанията „Български език“ и „Балканско езикознание“. Информационният център към института изготвя библиография на публикуваните в българската периодика научни трудове в областта на лингвистиката.

Институтът е разположен в блок 17 в академичното градче в кв. „Гео Милев“, София. В същата сграда се помещават и Институтът за литература и Институтът по история.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]