Институт за модерна политика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оповестяване на мониторингов доклад на ИМП (12.12.2010)

Институтът за модерна политика (ИМП) е независима научноизследователска организация, съгласно Регламент 800/2008 г. на Европейската общност, регистрирана в обществена полза. Включва широк интердисциплинарен екип от юристи, социолози, политолози, общественици и представители на академичните среди с подчертан интерес в областта на доброто управление, конституционализма и парламентаризма, развитието на законодателството и защитата на гражданските права.

Институтът за модерна политика определя като своя обществена мисия осъществяването на:

  • научни изследвания в областта на правото, социологията, историята и културно-историческото наследство;
  • разработване на независими анализи, препоръки и предложения по въпроси, свързани с прилагането на принципите на добро управление, конституционализма и парламентаризма и гражданските права и свободи;
  • активно участие в дебати по важни промени в законодателството;
  • разработване на нови идеи как да се реализират в пълен обем принципите на добро управление на национално и на местно ниво и предоставянето им на органите на властта.

Според обявените си цели мисията на Института за модерна политика е да насърчава плуралистичната обществена дискусия и да предлага иновативни, практически ориентирани препоръки за по-пълно прилагане на принципите на доброто управление, за утвърждаване на ценностите на съвременния конституционализъм и парламентаризъм и защитата на човешките права в България[1].

Извършвани дейности[редактиране | редактиране на кода]

Мониторинг на парламента и законодателството[редактиране | редактиране на кода]

От декември 2009 г. Институтът публикува периодични мониторингови доклади „За състоянието на парламентарното управление“[2]. В тях се анализират приеманите закони, парламентарния контрол и поведението на парламентарните партии и коалиции от гледище на гражданските права и принципите на добро управление. ИМП прави и специални доклади за спазването на човешките права от МВР и службите за сигурност[3], за реформата на избирателната система[4] и за правно-политическите ефекти от Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ (TTIP)[5]. От 2014 г. ИМП разработва и Годишен доклад „Уязвими групи и дискриминация“, който се представя на 10 декември по повод Международния ден за правата на човека[6]. Институтът разработва и предоставя на държавните институции становища по законопроекти, предложения за законодателни промени и усъвършенстване на парламентарните процедури.

Участие в дела пред Конституционния съд[редактиране | редактиране на кода]

ИМП е и субект на конституционното правосъдие, след като Конституционният съд конституира организацията като страна по важни конституционни дела – № 3/2011[7] и 4/2011[8] и редица други. За периода 2011 – 2012 г. Институтът е бил страна и е представил становища по общо 14 конституционни дела [9]. Становищата на института по конституционни дела и тяхното отражение върху практиката на Конституционния съд в периода 2011 – 2014 са обобщени и анализирани в изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“, 2014 г.[10]

Социологически изследвания[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. Институтът за модерна политика сформира нова програма „Социологически изследвания“ в съответствие със заявените цели и предмет на дейност, вписани в съдебното решение и в публичния регистър на организациите за осъществяване на общественополезна дейност при Министерството на правосъдието[11]. Социологическият екип на ИМП осъществява чрез собствена анкетьорска мрежа проучвания на обществено-политическите нагласи, както и маркетингови проучвания за свои корпоративни клиенти и банкови институции.

Свобода на словото и медиите[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 – 2013 г. Институтът за модерна политика осъществява съвместен проект с германската либерална Фондация „Фридрих Науман“ на тема: "Темите табу в българските печатни и онлайн медии През 2012 г. Институтът заедно с Агенция БГНЕС и фондация „Фридрих Науман“ организира две дискусии на тема „Медиите без филтър“, които се излъчват онлайн на живо [12].

Почетна грамота „За модерен парламентаризъм“[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2010 г. ИМП учредява Почетна грамота „За модерен парламентаризъм“. Според оповестения статут на грамотата, с нея се удостояват „народни представители, които със свои инициативи са допринесли за разширяване на прозрачността на парламентарната институция, за по-добрия достъп на гражданите и техните организации до законодателния процес и за активна законодателна, парламентарна защита на гражданските права и свободи“. Първият носител на грамотата за 2010 г. е председателката на XLI НС Цецка Цачева за въведените публични регистри на депутатските сътрудници и законодателните предложения, препоръчани от ИМП. За 2011 г. ИМП удостоява с грамотата Подкомисията на парламента за контрол върху специалните разузнавателни средства „като знак за признание за техния обективен доклад за злоупотребите на МВР и службите за сигурност със СРС и трафични данни“ [13].

Програми, партньори и донори[редактиране | редактиране на кода]

Институтът за модерна политика фокусира своята дейност в три основни тематични програми:

  • Програма „Добро управление“;
  • Програма „Мониторинг на законодателството“;
  • Програма „Човешки права и защита от дискриминация“;
  • Програма „Социологически изследвания“.

Сред посочените официални партньори и донори на Института за модерна политика са германските фондации – Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и Фондация „Фридрих Еберт“, както и Европейският парламент и Групата на либералите и демократите за Европа, Американският еврейски комитет, Световнана асоциация на юристите със седалище Вашингтон, Фондация „Работилница за граждански инициативи“, датската фондация „Велукс“, швейцарската фондация „OAK“, Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Оперативна програма „Регионално развитие“, Европейския социален фонд, СУ „Св. Климент Охридски“ и др.

Институтът декларира в официалния си сайт, че воден от принципа на запазване на независимостта на своята дейност, не ползва и не приема финансиране от структурите, свързани с Джордж Сорос, Фондация „Америка за България“ и други политичечки мотивирани донори.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Управителен съвет[редактиране | редактиране на кода]

  • Председател – Борислав Цеков;
  • Програмен директор – Здравка Кръстева (преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“);
  • Изп. директор – Петър Кичашки (юрист и правозащитник);
  • Член – Андриан Боянов (юрист);
  • Член – д-р Иво Инджов (политолог и преподавател в СУ);
  • Член – Александър Желязков (адвокат).

Консултативен борд[редактиране | редактиране на кода]

  • проф. Владимир Чуков (арабист, университетски преподавател);
  • Свилен Колев (експерт в областта на земеделието и европейските програми)
  • Виктор Токушев (юрист, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“);
  • Георги Цветков (адвокат);
  • Пламен Петков (адвокат, председател на Асоциацията на младите юристи);
  • Михаил Шишков (секретар на Независимия съюз за защита на потребителите);
  • д-р Зора Генчева (богослов, бивш член на Комисията за защита от дискриминация);
  • Яна Ангелова (икономист, финансов консултант);
  • Яна Христова (юрист);
  • Ралица Агайн, (икономист зам.председател на Комисията за финансов надзор).

Международно признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. Институтът за модерна политика е удостоен с Втора награда за „Изследователски център (think tank) на Европа 2012“ сред повече от 100 номинации от цяла Европа [14][15][16]. Видно от списъка с наградените в 12-те досегашни церемонии от 2001 г. насам, Институтът за модерна политика е първият тинк-танк от Източна Европа, който печели това отличие[17]. Наградите са връчени за 12-а поредна година на специална церемония в Кралското общество на Великобритания, домакин е британското издание „Prospect Magazine“. Призът на Института за модерна политика е връчен от лорд Питър Менделсон, бивш европейски комисар по търговията и министър в няколко британски правителства. ИМП е подгласник на спечелилия първа награда най-голям европейски тинк-танк Bruegel, чийто председател е доскорошния директор на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.

В мотивите за присъждане на наградата на ИМП се казва: „На второ място е Институтът за модерна политика, базиран в София – изследователски център (тинк-танк), който се занимава с конституционните и политически реформи в България. Неговите задълбочени анализи на дейността на българските власти и служби за сигурност, както и на корупцията в съдебната власт и в политиката са не само особено ценни, но и много смели. Журито намира дейността на Института за модерна политика в защита на демокрацията и гражданските права и в по-общ план усилията за укрепване на върховенството на закона в Югоизточна Европа за още по-важни в светлината на тежката криза в Гърция." [18]

Институтът за модерна политика е партньор на две от големите германски политически Фондации:

- Фондация за свободата „Фридрих Науман“, с която осъществява съвместни проекти в областта на медийната свобода и гражданското участие [19].

- Фондация „Фридрих Еберт“[20].

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.modernpolitics.org
  2. Мониторингови доклади на ИМП „За състоянието на парламентарното управление“.
  3. Специален доклад на ИМП „За действията на МВР и службите за сигурност в България, които застрашават или пряко нарушават правата на гражданите“.www.modernpolitics.org
  4. Специален доклад на ИМП за реформата на избирателната система.www.modernpolitics.org
  5. Специален доклад на ИМП „TTIP – пътят към корпоративното робство“.
  6. Годишен доклад „Уязвими групи и дискриминация през 2014 г.“
  7. № 3/2011 // Архивиран от оригинала на 2011-07-06. Посетен на 2011-02-25.
  8. № 4/2011, архив на оригинала от 9 май 2011, https://web.archive.org/web/20110509181450/http://www.constcourt.bg/Pages/eFolders/Item.aspx?ConstLawSuitID=81, посетен на 25 февруари 2011 
  9. пълна справка
  10. www.modernpolitics.org
  11. Публичен регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност при Министерството на правосъдието Архив на оригинала от 2014-11-13 в Wayback Machine..
  12. www.modernpolitics.org
  13. www.focus-news.net
  14. БНР bnr.bg
  15. m.vesti.bg
  16. www.trud.bg, архив на оригинала от 21 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131021163936/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1467092, посетен на 23 декември 2012 
  17. www.thinktankawards.com, архив на оригинала от 30 април 2012, https://web.archive.org/web/20120430110650/http://www.thinktankawards.com/previous-winners/, посетен на 23 декември 2012 
  18. Think Tank of the Year Awards 2012, Prospect Magazine, 11 юли 2012
  19. News.bg – Институтът за модерна политика харесан от Фондация „Фридрих Науман“
  20. www.modernpolitics.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]