Инсулин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите, и превръщането ѝ в гликоген.

Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние - диабет.

На 11 януари 1922 г. за първи път в света в Канада е използван инсулин за лечение на болни от диабет лица.

Химичен състав[редактиране | edit source]

Инсулинът е белтък с молекулна маса 5734. Изграден е от 51 аминокиселини, структурирани в А и В вериги, свързани са по между си посредством два дисулфидни моста, има и трети мост, който съединява шестата с единадесетата аминокиселина на верига А. Именно тази част се свързва с инсулиновите рецептори. Синтезираният хормон се съхранява в В-клетките под формата на кристали. Тези кристали са изградени от два атома цинк и шест молекули инсулин.

Фармакокинетика[редактиране | edit source]

Инсулинът се прилага подкожно, а в спешни случаи - и венозно. Плазменият полуживот на циркулиращия в кръвната плазма инсулин е 3-5 минути. Той не се залавя за плазмените протеини, метаболизира се около 60% в бъбреците и около 40% в черния дроб.

Фармакодинамика[редактиране | edit source]

Инсулинът участва в регулацията на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Той увеличава транспорта на глюкоза през плазмената мембрана на клетките на мускулите, сърцето и мастната тъкан. Стимулира нейонното окисление на цикъла на Кребс до въглероден диоксид и вода. Броят на инсулиновите рецептори намалява при затлъстяване.

Показания[редактиране | edit source]

Използва се за лечение на инсулинозависим диабет. Дозите са индивидуални и се определят спрямо възрастта, нуждите от калории и придружаващите заболявания.

Противопоказания[редактиране | edit source]

- Инсулинова алергия; - Миокарден инфаркт; - Стенокардия; - Панкреатит;