Инсулт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разрез на мозък, поразен от инсулт

Инсулт (апоплектичен удар, мозъчен удар) е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции, с различна степен на поражение. След 55-годишна възраст рискът от развитие на инсулт се увеличава двойно[1].

Дефиниция и класификация[редактиране | edit source]

Традиционната дефиниция за инсулт, предложена от Световната здравна организация през 1970,[2] е "неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа". Тази дефиниция е въведена, за да отрази обратимостта на тъканната увреда, като 24-часовата рамка е избрана условно. Тя е въведена, за да отличава инсултът от преходна исхемична атака, която протича със симптоматика, много близка до тази на инсулта, но отшумяваща в рамките на 24 часа.[3] С възможността за ранна терапия, която намалява остротата на инсулта, мнозина предпочитат да използват мозъчна атака и остър исхемичен мозъчносъдов синдром (по подобие на сърдечна атака и остър коронарен синдром), [4]

Инсултът се поделя в две основни категории: исхемичен и хеморагичен.[5] Исхемичните са тези, предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. Около 87% от инсултите са породени от исхемия, а останалите са хеморагични. Някои хеморагични инсулти се развиват в исхемични области ("хеморагична трансформация"). Не е известно колко хеморагични в началото започват като исхемични.[3]

Исхемичен инсулт[редактиране | edit source]

При исхемичния инсулт доставката на кръв до част от мозъка е ограничена, което води до дисфункция или трайно увреждане на тази част от мозъка. Съществуват четири причини това да се случва:

  1. Тромбоза (локално запушване на кръвоносен съд от съсирек)
  2. Емболия (запушване от тромб, формиран някъде по тялото) [3]
  3. Системна хипоперфузия (общо намаляване на притока в кръв, например при шок)[6]
  4. Тромбоза на мозъчните венозни синуси (съдове, отвеждащи кръвта от мозъка към югуларната вена)[7]

Инсулти без видимо обяснение и с неизвестен произход се обозначават като криптогенни. Такива са 30-40% от всички исхемични инсулти.[3][8]

Хеморагичен инсулт[редактиране | edit source]

Хеморагичният инсулт на мозъка протича в два етапа:

  1. Възникване на анемичен инфаркт вследствие на тромбоза на мозъчна артерия;
  2. Внезапно повишаване на кръвното налягане, при което тромбът се разкъсва и в зоната на инсулта се развива вторичен кръвоизлив.

Епидемиология[редактиране | edit source]

Инсултът е вторият най-значим причинител на смърт сред хората в западния свят, отстъпвайки единствено на сърдечните заболявания и предхождащ рака ,[3] като е причина за 10% смъртните случаи в световен мащаб.[9]Скоро, обаче, вероятно ще стане водещ причинител за смърт в света.[10]

Опасността от инсулт нараства експоненциално след 30 години, като с възрастта се променя и етиологията му.[11] Напредналата възраст е един от най-значимите рискови фактори за инсулт. 95% от случаите се проявяват при хора на възраст над 45 години, а две трети при тези над 65 години.[12][13] Също така с напредване на възрастта нараства и опасността пациентът да почине в следствие на получения инсулт. Все пак възможно е инсулт да се получи при всяка възраст, дори в детството.

Водещи рискови фактори за инсулта са фамилната обремененост, както и начинът на живот. Сред хората, претърпели инсулт за пръв път, се открояват по-високите нива на фон Вилебранд фактор (плазмен протеин имащ отношение към кръвосъсирването).[14] Предишен инсулт е много голям рисков фактор за получаване на нов.

Мъжете страдат от инсулт с 25% повече от жените[13]. 60% от смъртните случаи следствие на инсулт, обаче, се падат на жените[15], което се обяснява с факта, че жените живеят по-дълго и средната възраст, на която получават инсулт, е по-висока. [13]Някои рискови фактори са характерни само за жени, такива са бременност, раждане, менопауза, хормон-заместваща терапия.

Етиология[редактиране | edit source]

Основни причини за инсулт[редактиране | edit source]

Има два основни типа инсулт - исхемичен и хеморагичен. Исхемичния инсулт се причинява от остър недостиг на кислород за мозъчните клетки поради запушване на кръвоносен съд,което може да бъде причинено от артериална тромбоза или емболия, на преходни функционални разстройства на кръвообръщението на мозъка и по-рядко на тромбози или тромбофлебит на мозъчните вени. Втория тип инсулт - хеморагичният, се причинява от кръвоизлив в мозъка. Този инсулт се среща по-рядко, но смъртността при него е по-висока – около 50% през първите 24 часа след настъпване на инсулта.

Рискови фактори[редактиране | edit source]

Рискови фактори спомагащи за появата на мозъчен инсулт:

Значително повишаване на риска от мозъчен инсулт се получава при комбинирано въздействие на няколко от изброените рискови фактори.

Развитие на болестта и прогноза[редактиране | edit source]

Възможни последици от инсулта са:

  • Афазия (на гръцки: αϕάσις) — неспособност за откриване на точните думи;
  • Дизартрия — мускулите, които участват в произнасянето на звуците в ларинкса, са засегнати.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=19169Инсулт. Съвременен поглед върху лечението и профилактиката“ - Майа Веселова, ИК "Хомо футурус"
  2. World Health Organisation. Cerebrovascular Disorders (Offset Publications). Женева, Световна здравна организация, 1978. ISBN 9241700432. OCLC 4757533.
  3. а б в г д Donnan GA, Fisher M, Macleod M, Davis SM. Stroke. // Lancet 371 (9624). May 2008. DOI:10.1016/S0140-6736(08)60694-7. с. 1612–23.
  4. Kidwell CS, Warach S. Acute ischemic cerebrovascular syndrome: diagnostic criteria. // Stroke 34 (12). December 2003. DOI:10.1161/01.STR.0000098902.69855.A9. с. 2995–8.
  5. Brain Basics: Preventing Stroke. // National Institute of Neurological Disorders and Stroke. Посетен на 2009-10-24.
  6. Shuaib A, Hachinski VC. Mechanisms and management of stroke in the elderly. // CMAJ 145 (5). September 1991. с. 433–43.
  7. Stam J. Thrombosis of the cerebral veins and sinuses. // The New England Journal of Medicine 352 (17). April 2005. DOI:10.1056/NEJMra042354. с. 1791–8.
  8. Guercini F, Acciarresi M, Agnelli G, Paciaroni M. Cryptogenic stroke: time to determine aetiology. // Journal of Thrombosis and Haemostasis 6 (4). April 2008. DOI:10.1111/j.1538-7836.2008.02903.x. с. 549–54.
  9. The World health report 2004. Annex Table 2: Deaths by cause, sex and mortality stratum in WHO regions, estimates for 2002.. Geneva, World Health Organization, 2004.
  10. Murray CJ, Lopez AD. Mortality by cause for eight regions of the world: Global Burden of Disease Study. // Lancet 349 (9061). 1997. DOI:10.1016/S0140-6736(96)07493-4. с. 1269–76.
  11. Ellekjær, H и др. Epidemiology of Stroke in Innherred, Norway, 1994 to 1996 : Incidence and 30-Day Case-Fatality Rate. // Stroke 28 (11). November 1, 1997. с. 2180–2184.
  12. Senelick Richard C., Rossi, Peter W., Dougherty, Karla. Living with Stroke: A Guide for Families. Contemporary Books, Chicago, 1994. ISBN 0809226073. OCLC 40856888 42835161.
  13. а б в National Institute of Neurological Disorders and Stroke (NINDS). Stroke: Hope Through Research. // National Institutes of Health, 1999.
  14. Bongers T, de Maat M, van Goor M et al.. High von Willebrand factor levels increase the risk of first ischemic stroke: influence of ADAMTS13, inflammation, and genetic variability. // Stroke 37 (11). 2006. DOI:10.1161/01.STR.0000244767.39962.f7. с. 2672–7.
  15. Villarosa, Linda, Ed., Singleton, LaFayette, MD, Johnson, Kirk A.. Black Health Library Guide to Stroke. Henry Holt and Company, New York, 1993.

Външни препратки[редактиране | edit source]