Интеграция на циганите в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Интеграцията на циганите в България е процесът на приобщаване на циганите към българското общество.[1][2] Сред проблемите на интеграцията на циганите са изолирането им в гета с нехигиенични условия на живот, неучастието им в процеса на образование[2], безработицата и високата им престъпност.[3][4][5] Въпреки че започва още преди Освобождението,[6] през XXI век този процес не е завършил и продължава да е обект на горещи спорове.

Държавна политика[редактиране | edit source]

Според плана за действие на новосъздадения Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, целта на този съвет е „преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот.“ Същият съвет планира да постигне консенсус по политиката и мерките за интегриране на ромите, без да посочва кои организации са въвлечени в обсъждането на съответните политика и мерки и без да посочи кои елементи се нуждаят от консенсус[7].

Държавата е приела голям брой документи касаещи интеграцията на ромите:

- „Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество“ (1999); [8]
- „Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма“ (2003-2004)' [9]
- „Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства - 11.06.2004 г.“[10]
- „Национален план за действие за изпълнение целите на "Десетилетието на ромското включване (2005-2015)"“.[11]
В изпълнение на последния документ е похарчено:
за откриване на кампанията, на 8 април 2005 година правителството отпуска 29 570 лв.[12]
за образованието на ромите през 2005 година е предвиден бюджет един милион лева[13]
- План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. - документ с посочени точни суми за харчене и изпълнители.[14] В този план има голям брой насочени към ромите мерки, включително 1 650 000 лв. от бюджета на Националния план за действие по заетостта за Национална програма „Ограмотяване и квалификация на роми” - Приет с РМС от 26.02.2006 г.

Според изказване от 04.07.2006 г. на министър-председателя Сергей Станишев "в продължение на дълги години и в България нямаше цялостна държавна политика за интеграция на ромите."[15]

Според Йонко Грозев, адвокат от Центъра за либерални стратегии, твърденията за „привилегировано положение на циганите“ са „смехотворни“, тъй като България „няма активна политика за интеграция на роми.“[16]

Икономически ефект[редактиране | edit source]

През 2006 икономистите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов публикуват доклад, финансиран от Институт „Отворено общество“, съдържащ оценка на потенциалните разходи и ползи от ефективната интеграция на циганите в обществото. Те оценяват ползите за 10-годишен период по настояща стойност към 2006 на 15 до 30 милиарда лева, а разходите - на 0,7 до 1,1 милиарда лева. Мерките за интеграция, отчетени в анализа, включват промяна в системата на социално подпомагане, която да увеличи стимулите за труд; либерализиране на пазара на труда, включително намаляване или премахване на минималната заплата; намаляване на облагането на труда с данъци и осигуровки; обвързване на финансирането на училищата с броя на учениците и качеството на обучението им. Като потенциални ползи са отчетени намаляването на социалните помощи, увеличаването на положения труд и произведените блага, намалената смъртност и престъпност.[17]

Различни аргументи[редактиране | edit source]

Расизъм, насочен срещу циганите[редактиране | edit source]

Международни правозащитнически организации често критикуват отношението към циганите в България. В доклад на Amnesty International от май 2006 година има отделна точка за „Дискриминация спрямо роми“ с посочени четири конкретни случая [18], [19]. Нарушаването на човешките права на хора с ромски произход продължава да фигурира в доклада на Amnesty International и през 2007 година, като отделно внимание е обърнато на насилственото изселване на роми от софийски гета[20]. Случаи на насилие и дискриминация срещу лица от ромски етнос фигурират във всеки от годишните доклади на правозащитната организция Български хелзинкски комитет.[21]

Ощетяване на циганите от прехода[редактиране | edit source]

Някои изследователи на циганите, например Илона Томова, констатират, че до прехода около половината от тях работят в сферата на кооперираното селско стопанство. Тъй като преди 1944 г. повечето цигани не са притежавали земя, с връщането на земята на бившите собственици и премахването на кооперативните стопанства мнозинството от тях биват лишени от поминък. [22] Томова казва по-нататък в доклада си:

„...поради ниския си образователен статус се оказват най-депремираната етническа общност в страната...Ситуацията се “нагнетява” допълнително и от изключителната, а по-скоро демонстративна загриженост на задгранични неправителствени (фондации и др.) организации [32], които – реално или привидно проявяват изключителна загриженост за безработицата, бездомността, безперспективността на българските циганите, без да я съотнасят спрямо идентичната съдба на всички останали българи. У последните зрее ропот. На всекидневно равнище формулировката му е: ”С какво циганите са по-добри от всички нас, щото отново да бъдат “привилегировани”, а ние – отново дискриминирани?!” “

Клод Кан, директор на програмите на Европейския център за права на циганите, смята, че в цяла централна и източна Европа много бивши "интегрирани" цигански семейства "след промените през 1989 г. внезапно откриват, че отново ги изтласкват от обществото - че те първи губят работата си, че приятелите им не-цигани ги изоставят, че са маргинализирани спрямо всички общности - цигани и нецигани. [23]

Според информация от Дойчландрадио, повторена от българските медии[24], историкът Волфганг Виперман е критикувал България за това, че не спазва правата на циганското малцинство. Според него, "десетилетието на Ромското включване" не се изпълнява: ромският език и култура не са защитени; циганите не за защитени от социално обедняване; те не са допускани до пазара на труда и до образование, като съзнателно им се пречи в това отношение, а защитата им от преследване и обезправяване не е гарантирана[25].

Привилегированост на циганите[редактиране | edit source]

Редица обществени организации и политически партии от дясната част на политическия спектър твърдят, че под предлог интеграция и спазване на човешките права на циганите, те са поставяни в привилегирована по отношение на останалото население позиция[26][27]. Тази позиция не е изолирана и се споделя от немалко българи.[28] Това схващане се резюмира например от организацията на ВМРО-БНД във Варна, според която злоупотребата с човешките права на циганите е достигнала нивото на недостъпни за останалите българи привилегии [26], изброени на сайта на организацията.

За пример, подкрепящ тезата с "привилегиите на циганите", може да бъде даден случаят с ромите, живеещи в квартал Столипиново в Пловдив, повечето от които отказват да плащат консумирания от тях електрически ток. В интервю за вестник „Марица днес“ през 2002 г. кметът на район "Източен" в Пловдив Камен Хаджипетров, посочва тревожно ежегодно нарастване на количеството ток без покриване на задължението за него към „Електроразпределение“. Цитираните от него суми са под един милион лева за отоплителния сезон 1999-2000 г, около 3 милиона за 2000-01 година и над 6,5 милиона за 2001-02 г.[29] Съизмерими стойности на задълженията са изнесени от bTV - 6 милиона лв. към април 2002 г.[30]

Фактът, че сметките за ток не се плащат, не се отрича и от депутатката в Европейския парламент Елс де Хрун, живяла две седмици в Столипиново. Тя обаче оспорва тълкуването на това неплащане, като привилегировано положение, обяснявайки го в безработицата в квартала[31]. Според кмета Хаджипетров циганите в Столипиново отказали да започнат работата, която им била предложена, под предлог, че предлаганата работа е ниско платена и с лоши условия. „Директно ни казваха, че искат работа на топло и за повече пари“. Той обяснява привидния парадокс със съизмеримостта на социалните помощи с минималната работна заплата[29].

От своя страна, някои организации за защита на правата на ромите твърдят, че цялото гето Столипиново е било обслужвано само от няколко електромера, и че в резултат дълговете на част от циганите са били прехвърлени върху всички. Съответно и спиранията на тока са засегнали и плащащите цигани. Според тях това обстоятелство е било премълчавано от българските медии. [23]

Хигиена[редактиране | edit source]

Хигиената в кварталите, обитавани предимно от цигани, е на много ниско ниво, като обикновено липсват електричество, отходни системи и течаща вода. През лятото и есента на 2006 година в Пловдив се развива епидемия от хепатит А, като по данни на Националния медицински координационен център само до 20 септември от 886 заболели, 637 са в „Столипиново“ и 92 в „Шекер махала“[32]. Според министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски причината е в ниската хигиена в гетата[33]. Вестник Капитал описва камари боклуци, достигащи 1 м[34]. Община Пловдив дори е принудена да поиска полиция да следи за чистотата в квартала, защото циганите предпочитат да изхвърлят битовите си отпадъци през балконите[35]

Епидемията е овладяна с безплатно ваксиниране на децата от гетата[36]. Мерките пораждат недоволство сред българите тъй като за децата извън "Столипиново" ваксината не е безплатна. [37]

През септември 2006 година родителите на учениците от 3„А” клас на пловдивското училище „Христо Ботев” отказват да пуснат децата си на училище, защото там учат и 13 циганчета от квартал „Столипиново“. [38] [39]

Престъпност сред циганите[редактиране | edit source]

По данни на Районно управление на МВР - Перник 65% от кражбите в общината са извършени от роми (предимно хранителни стоки и дрехи), а при осъдените за криминални престъпления ромите са 80% и преобладават присъдите от 1 до 3 години лишаване от свобода[2]. В редица случаи напрежението между етническите общности преминава в насилствени действия. През 2005 година в няколко случая групи цигани се организират с цел саморазправа. При сбиване в столичния квартал "Захарна фабрика" е убит българина професор Станимир Калоянов [40].

4 обяснения на преекспонирането на циганската престъпност[редактиране | edit source]

Според Васил Гарнизов съществуват "4 възможни обяснения на черната поредица с главни герои агресивни роми: случайно натрупване на привидно близки събития; логична проява на невидими и непризнавани обществени процеси; медийно свръхпредставяне на определен вид конфликт; конспиративна схема за разтърсване на обществото с оглед политически облаги на очаквани предсрочни парламентарни избори"[41].

Емил Кало: „Циганската престъпност се премълчава“[редактиране | edit source]

Емил Кало е председател на организацията на евреите в България "Шалом" От негово интервю на 30 юни 2005:[42]

- основният криминогенен елемент на нашето общество е циганското малцинство. Това е статистика. Защо го казва само един политически субект? Защо, когато стана драма, както в "Захарна фабрика", медиите правят опит за неговото, в кавички, справедливо представяне?
- (...) Време е политическата класа да каже: да, ромите са криминогенна група, те крадат, убиват и изнасилват. (...) Ами програмата "От социални помощи към заетост"? Бяха изхарчени сума пари, мои и ваши. Какво стана с тази програма? Ама не с елементарния отговор: 270 000 души получиха работа. Каква работа получиха?
- Подпираха метли.
- Ето! Вие го знаете и аз го знам. (...) Откъде накъде това малцинство ще се ползва с привилегии, питам аз? И което и да е малцинство? Аз никога не съм искал привилегии за еврейската общност.

Цигански расизъм[редактиране | edit source]

Според някои оценки причината за неуспеха на интеграцията и в частност за гореупоменатите злоупотреби и престъпления е чувството за етническа идентичност на циганите, привързаността им към начина им на живот и едно разпространено сред тях негативно или дори расистко отношение към другите етноси. Аргументът е, че за циганина кражбата от, и даже убийството на нециганин не е грях.

Според проекта „Ромско езикознание и ромски език“ [3], циганите наричат другите народи с думата „гаджо“ (не-цигани) и в частност славяните - с „дас“, произхождаща от староиндийска дума за "слуга", „роб“ (вж и тук) - тази словоупотреба може би е била вдъхновена от факта, че средновековните латински и гръцки думи 'sclavus', 'sklavos' (роб) произлизат от 'slavus', 'slavos' (славянин) [[4]]. [5]. Според други източници думата „дас“/ „роб“ е навлязла в ромския език по време на османското робство, когатоп българите са били поробени.

Критика към морала на циганите[редактиране | edit source]

Има случаи на кражби на релси от действащи ЖП линии извършвани от цигани[43][44], въпреки опасността да стане катастрофа и да загинат хора.

При станалите през 2005 г. наводнения, 2500 пострадали цигани са подслонени в училище „Кирил и Методий“ в Ихтиман. По врече на престоя им там са откраднати много учебни пособия, разбити са складове и са счупени чинове.[45].

Положението в Западна Европа[редактиране | edit source]

Една от възможните тези за интеграцията на циганите в останалите страни от Европейския съюз е тази на историка и депутат от партия Атака професор Станимир Стоилов, според когото, Западна Европа няма проблеми с интеграцията на циганите, където, пак според него, циганите са избити и/или изселени на изток (у нас) още през средните векове.[46]Останките им са толкова малко на брой, че не представляват проблем, счита професорът.

Позиция на българските националистически организации и партии[редактиране | edit source]

За ВМРО-БНД, партия Атака и БНС, интеграцията включва еднакви задължения и отговорност пред закона за малцинствата, като неотделима от правата част[47]. Според тях специално внимание към един етнос под предлог спазване на човешки права, го поставя в привилегирована по отношение на останалото население позиция и е дискриминационно по своята същност[26][27]. Тази позиция не е изолирана и се споделя от немалко обикновени българи.[28]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти“ - Лъчезар Богданов, Георги Ангелов, май 2006, в библиотека Логин, свързано от сайта на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси на България: [1]
  2. а б „Политика към ромите в България“ - Портал Европа (europe.bg), 16.04.2007: „Шестте политически сили [БСП, ДПС, ГЕРБ, ДСБ, СДС и ВМРО] се обединиха около становището, че ранното стъпване в училище до голяма степен ще успее да интегрира ромската общност и ще я направи активен участник в социалните процеси“; Говори се и за „ромските гета
  3. Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 1
  4. Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 2
  5. Доц. д-р Кирил Кертиков, Европеизация или "циганизация" на България?
  6. Литературата на малцинствата в България след Освобождението. Т. 1. Ред. В. Мутафчиева, Георги Цанков, Магда Карабелова. София, „Карина М“, 1999 (описана в Портала на етническите малцинства в България - Издания от общ характер)
  7. План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.
  8. (Неофициален източник) Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество
  9. (Неофициален източник) План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003 - 2004 г.
  10. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства
  11. Национален план за действие за изпълнение целите на “Десетилетието на ромското включване (2005-2015)
  12. Близо 30 000 лв. одобри министър Филиз Хюсменова за националния старт на „Десетилетието ...“
  13. 1 милион лева е предвиденият от правителството бюджет за 2005 година
  14. План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.
  15. Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси - Премиерът цитиран.
  16. Смехотворни твърдения
  17. Богданов, Лъчезар и др. Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти (PDF). // 2006.
  18. Amnesty International Report 2006 – Bulgaria
  19. Amnesty International report 2006. Europe and Cental Asia. Bulgaria
  20. Amnesty International Report 2007 – Bulgaria
  21. Годишни доклади за правата на човека на Бъгарски хелзинкски комитет
  22. Томова, Илона. Родопите през 90-те: състояние и тенденции на развитие, Архив на ИС към БАН, С., 1998, С. 76. Цитирано по Кертиков, Кирил; 2002 "Европеизация или "циганизация"на България?". В Balkans'21 - volume 1 / 2002
  23. а б Cahn, Claude. 2002. Extreme Poverty, Human Rights and Roma. In: Roma Rights. N1. 2002
  24. Новинар:Германски историк ни обвини в дискриминация на ромите
  25. DW-WORLD.DE: Ромите в България и Румъния са дискриминирани
  26. а б в ВМРО-Варна - Циганизацията на страната
  27. а б в-к Атака - Мизерията “циганизира” българите
  28. а б komentari.com - Циганията... или когато фактите говорят, правозащитниците да мълчат
  29. а б в-к Марица днес, бр.59(3378), 2002 г. “Столипиново” изяде 2 милиона помощи
  30. Телевизия bTV - Длъжниците на "Електроразпределение"-Пловдив от "Столипиново" са търгували с ток
  31. в-к Дневник - Елс де Грун, депутат в Европейския парламент: До 2007 г. остава малко време и много работа за вършене
  32. plovdiv24.com - 886 са заболелите от вирусен хепатит А в Пловдив
  33. Министерство на здравеопазването - Лошото хигиенно състояние в Столипиново е първопричина за епидемията от хепатит А
  34. в-к Капитал - "Столипиново" - присъдата на 40 000 души
  35. actualno.com - Засилено полицейско присъствие в Столипиново
  36. МЗ ще купи 20 000 дози ваксини против хепатит на цена 22 лв. за ваксинацията в "Столипиново"
  37. Лекарите в Пловдив препоръчват на родителите да купят ваксини срещу хепатит А (1 ваксина е 54 лв.)
  38. 21 Септември 2006. Родителите на учениците от 3„А” клас на пловдивското училище „Христо Ботев” не искат децата им да учат заедно с болни от хепатит циганчета
  39. Цял клас ученици отказа да влезе в училище заради хепатита в Пловдив
  40. Умря професорът, бит от цигани
  41. Обяснение на преекспониране на проблема с циганската престъпност. В-к "Седем"
  42. Емил Кало: Не може учителите да получават колкото подпирачите на метли. в-к Стандарт, 30 Юни 2005
  43. 100 роми с крадени релси атакуват патрул
  44. 30-годишен ром беше задържан докато демонтирал железопътни релси между Обеля и Волуяк
  45. Роми разбиха училище в Ихтиман - в-к Новинар, 10 август 2005 г.
  46. Проф. Станислав Станилов. Цигани и роми. Фактите на една отчайваща безизходица
  47. Български национален съюз - Допълват Оруел: Етническото разделение е национално единство

Външни препратки[редактиране | edit source]

Цитирани автори[редактиране | edit source]