Интелектуална недостатъчност
Интелектуална недостатъчност, наричана „умствена изостаналост“ или „умствена недоразвитост“[1] е отклонение от нормалното психично развитие, което се изразява в цялостна изостаналост или недоразвитие на личността. Въпреки това днес се смята, че всяко дете, диагностиирано с интелектуална недостатъчност е способно да учи, да се развива и да расте, но изисква спеиална програма и спеиални грижи. Една от важните характеристики на личността на детето с умствена изостаналост се явява незрелостта на неговата емоционалност.
Съдържание |
Причини [редактиране]
Най-често сочените причини за интелектуалната недостатъчност са:
- Генетична предразположеност - генни мутации, неблагоприятна наследственост, непълноценност на генеративните
клетки на родителите, хромозомни аномалии,
- Проблеми по време на бременността - тежък грип, шарка, скарлатина, интоксикации с алкохол, наркотици
- Усложнения при раждането - травми, най-вече поради притискане на детето, задушаване, или разкъсване на
кръвоносни съдове
- Болести - най-вече менингит, енцефалит, менингоенцефалит, недохранване, отравяния
Диагностика [редактиране]
Интелектуалната недостатъчност се диагностицира чрез преглед на следнтите два признака:
- Способност на детето да учи, мисли, да се справя с проблеми и да разбира околния свят (наречена коефициент на интелекта (IQ) или интелектуално функциониране)
- Способност да се справя самостоятелно (наречено адаптивно поведение или адаптивно функциониране)
Интелектуалното функициониране или IQ обикновено се измерва чрез тест, наречен IQ тест. Средният резултат е 100. Хора, чийто резултат е под 70-75, се смята, че имат интелектуална недостатъчност. За да измерят другия показател, адаптивното поведение, професионалистите наблюдават какво дадено дете прави в сравнение с другите деца на неговата възраст.[2]
Лека или слаба степен на умствена недостатъчност [редактиране]
Това са деца с 50-70 IQ. Повечето от тях могат да възприемат учебния материал и подлежат на обучение. Проблемът е по-скоро поведенчески и емоционален - започват да говорят по-късно, трудно четат и пишат, което затруднява комуникаията с останалите деца.
Умерена степен на умствена недостатъчност [редактиране]
Това са деца с 35-50 IQ. При тях обучението е затруднено, те успяват да се научат на ръчен труд, който не включва сложни операции, но имат ограничени възможности в езиковата сфера. Изостава развитието и на двигателната им система. Не винаги успяват да водят самостоятелен живот, обикновено се нуждаят от постоянен контрол. Много малка част от тях усвояват четенето, писането и смятането.
Тежка степен на умствена недосатъчност [редактиране]
Това са индивиди с 20-35 IQ - този тип деца трябва да са под системен и много внимателен надзор. Те обикновено не могат да се научат да четат и пишат и при тях има ясно изразени двигателни нарушения. Имат много ниски показатели на успеваемост.
Дълбока степен на умствена недосатъчност [редактиране]
Децата с под 20 IQ имат крайно ограничени възможности, силно ограничена подвижност или пълна неподвижност, комуникацията е почти невъзможна и осъществима само със знаци, но не и думи. Нуждаят се от непрекъснати грижи, постоянен контрол и наблюдение.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Терминология и дефиниии на концепта „Интелектуална недостатъчност”
- ↑ National Information Center for Children and Youth With Disabilities (NICHCY). Mental retardation: Disability fact sheet No. 8 (FS8). August 8, 2005 от http://www.nichcy.org/pubs/factshe/fs8.pdf
