Интуиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Терминът интуиция се използва за описание на "мисли и предпочитания, които идват на ум бързо и без много разсъждения". [1] Думата интуиция идва от латинската дума intueri, която приблизително се превежда като "да се вгледа вътре" или "да разсъждава". [2] Интуицията ни дава знания или убеждения, вярвания, които ние не винаги можем да обясним логически. Поради тази причина тя е била обект на изследване в психологията, както и тема на интерес към свръхестественото. Дясното полукълбо на мозъка е често свързано с интуитивните процеси както и с естетически способности. [3][4][5] Някои учени твърдят, че интуицията е свързана с иновациите в научни открития. [6] Интуицията също е често срещана тема в Ню ейдж литературата. [7]

Освен в психологията думата 'интуиция' се използва и във философията, където в нея се влага различен смисъл. При преводи от английски и френски език на текстове свързани с Имануел Кант следва да се отчита, че там тя най-често замества немската дума за 'наглед' (Anschauung). С кантиански идеи е свързано течението във философия на математиката, наречено интуиционизъм. То оперира със своя специфична „интуиционистка логика“, характеризираша се с отхвърляне на закона за изключеното трето при разглеждане на безкрайности.

Психология и оценка на личността[редактиране | edit source]

Според швейцарския психолог Карл Юнг интуицията е един от четирите психологически типа или функции на егото. В този ранен модел на личностната психика интуицията е противопоставена на усещанията по една ос, а чувствата са противопоставени на мисленето по друга ос. Юнг твърди, че в дадена личност една от тези четири функции е първична, най-изявена и развита в съзнанието. Противоположната функция обикновено е слабо развита в същото лице. Останалата двойка (от другата ос) е съзнателно активна, но в по-малка степен в сравнение с основната функция. [8] Тази схема е може би по-познатата днес като Типовете индикатори на Майерс-Бригс.

В психологията интуицията може да включва способността на индивида да знае правилните решения на проблемите и да ги взима. Например модела наречен Recognition primed decision (RPD), обяснява как хората могат да вземат сравнително бързи решения, без да се налага да се сравняват варианти. Гари Клейн установява, че под натиска на времето, високите залози, както и промяната на параметрите, експерти, базирайки се на миналия си опит, разпознават сходни ситуации и интуитивно избират правилните решения. Така моделът RPD е смесица от интуиция и анализ. Интуицията е процес (съпоставя модели), който бързо предлага възможен начин за действие. Анализът е ментална симулация, съзнателен и преднамерен преглед на начините за действие.[9]

Според известния невропсихолог и невробиолог Роджър Уолкот Спери интуицията е активност на десния дял на мозъка, докато фактическият и математическият анализ са активност на левия дял.[10]

Надежността на интуицията на даден индивид зависи от опита и познанията, придобити в дадена специфична област. Например някой, който има по-голям опит с деца ще има по-добър инстинкт или интуиция относно разрешаването на даден проблем с тях. Разбира се не може да се каже, че човекът с най-голям опит винаги ще има най-прецизната интуиция (той може да бъде предубеден), но шансовете му определено са по-големи. [11]

Твърди се е, че аналитичната психологическа теория на Юнг за синхронността на елементите е равна на интелектуална интуиция.[12]

Интуиция и духовност[редактиране | edit source]

Интуицията обикновено е често обсъждана в литературата с духовна тематика. В този контекст, често има идея за един съвършен и по-качествен ум на духа, към който се стремим или към който съзнателно се развиваме. Обикновено интуицията се разглежда като съзнателно сходство междуу земната наука и висшата духовна наука,[13] която се появява като порой от илюминации. [14] Твърди се, че по дефиниция, интуцията не може да бъде осъждана по логически показатели.[15]

Томас Мертън разглежда видовете интуиции в серия свои есета. Описвайки естетичеката интуиция, той отстоява тезата, че художникът има личностна идентификация с обекта, който едновременно е възвишен и мултиплициран, като по този начин „вижда“ духовната реалност на обекта. [16] Дискутирайки зен-медитацията, той отстоява позицията, че директната интуиция произхожда от „борбата срещу концептуалната наука“. Накрая резултатът е: „съществуващият познава съществуването“ или битието, докато напълно изгуби поглед върху себе си като „знаещ субект“.[17]

Рудолф Щайнер предполага, че интуицията е третият от трите етапа на висшето познание, предхождан от въображението и вдъхновението, и се характеризира със състояние на моментално и пълно преживяване или дори сливане с обекта на познанието, без да бъде загубена индивидуалността на аз-а.[18]

Изследвания и твърдения[редактиране | edit source]

Тестове за установяване на възможностите на интуицията са провеждани през 70-те години в университета Йейл. Докато изучавали невербалната комуникация, изследователи забелязали, че някои от учасниците успявали да разчитат невербални знаци на лицата преди да се появи потвърждение.[19] Използвайки подобен замисъл, те установили, че силно интуитивните субекти взимат бързо решения, но без да могат да дадат логична обосновка за тях. Тяхното ниво на точност на решенията обаче не се различава от това на неинтуитивните хора. [20]

Някои дефиниции[редактиране | edit source]

Интуицията е съчетание от исторически (емпирични данни), задълбочени и усилени наблюдения и способността да се премине през дебелата повтрхност на реалността. Интуицията е като бавно движеща се машина, която изведнъж хваща информацията и я стоварва като тон тухли върху теб. Интуиция е да знаеш, да усещаш това, което е отвъд разбираемото от съзнаенито, като чувство в стомаха. Интуицията не е псевдонаука.
– Абела Артър

Интуицията (е) възпрятие чрез подсъзнанието
– Карл Густав Юнг

Интуицията може да бъде дефинирана като разбиране или знание без съзнанието да прибягва до мислене, наблюдаване или търсене на причина. Някои намират този процес за донякъде мистичен, докато други описват интуицията като отговор с несъзнателни сигнали или безусловно разбиране на придобити по-рано знания.
– Д-р Джейсън Галейт, Шанан Кийн [21]

Чест[редактиране | edit source]

Връх Интуиция на остров Ливингстън част от Южните Шетландски острови, Антарктика е кръстен така, за да засвидетелства признание към ролята на научната интуиция за прогреса на човешкото познание.[22]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Kahneman D. (2003) „A Perspective on Judgment and Choice“. American Psychologist, 58(9), 697-720.
  2. ((en)) Carlin Flora. "Gut Almighty". Psychology Today. том 40. статия 3:68-75,2007
  3. ((en)) Конвертиране на думи в картини. Наръчник на възприятието при четене, Academic Support
  4. ((en)) Обработка на данни - ляво/дясно.
  5. ((en)) Дясна хемисфера на мозъка.
  6. ((en)) Gerald Holton, Yehuda Elkana. Albert Einstien: Historical and Cultural Perspectives, Dover Publications, юли 1997, стр. 97. ISBN 0486298795 "Работата на интуицията трансцедентира тази на интелекта и както е добре известно инофацията често е триумф на интуицията над логиката (превод от английски)."
  7. ((en)) Peter Steinfels Beliefs The New York Times, юли 13, 1996
  8. ((en)) C.G. Jung. Psychological Types. Bollingen Series XX, Volume 6, Princeton University Press, 1971.
  9. ((en)) Klein, Gary. Intuition At Work. Random House, NY, NY. януари 2003
  10. ((en)) Allen Chuck Ross, "Brain Hemispheric Functions and the Native American," Journal of American Indian Education, август 1989.
  11. ((en)) Eugene Sadler-Smith. Inside Intuition. 2008.
  12. ((en)) Bishop, Paul. Synchronicity and Intellectual Intuition in Kant, Swedenborg, and Jung. The Edwin Mellen Press, 2000. ISBN 0773475931. с. 17–20.
  13. ((en)) Sri Aurobindo, The Life Divine, Sri Aurobindo Publication Department, 1970, стр.65. ISBN 81-7058-187-7
  14. ((en)) Alice A. Bailey, The Light of the Soul, Lucis Publishing Company, 1927, стр. 317. ISBN B000XPMTB0
  15. ((en)) Sri Aurobindo, The Life Divine, Sri Aurobindo Publication Department, 1970, стр. 69. ISBN 81-7058-187-7
  16. ((en)) Thomas Merton The Literary Essays of Thomas Merton, New Directions Publishing, март 1985, стр. 341, 348. ISBN 0811209318
  17. ((en)) Thomas Merton, The Literary Essays of Thomas Merton, New Directions Publishing, март 1985, стр. 364. ISBN 0811209318
  18. ((de)) Lorenzo Ravagli, Zanders Erzählungen, Berliner Wissenschafts-Verlag, ISBN 978-3-8305-1613, стр. 680ff
  19. ((en)) AJ Giannini, J Daood, MC Giannini, R Boniface, PG Rhodes. „Intellect versus intuition--dichotomy in the reception of nonverbal communication.“ Journal of General Psychology. 99:19-24, 1978
  20. ((en)) AJ Giannini, ME Barringer, MC Giannini, RH Loiselle. „Lack of relationship between handedness and intuitive and intellectual (rationalistic) modes of information processing.“ Journal of General Psychology. 111:31-37 1984
  21. Encyclopedia of Creativity, 2-ро издание
  22. ((en)) Intuition Peak. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Intuition (knowledge)“ в Уикипедия на английски (автори).

Още материали[редактиране | edit source]

Външни линкове[редактиране | edit source]