Инфекциозен трахеобронхит при кучетата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Инфекциозен трахеобронхит при кучетата или Кучешка кашлица (на английски: Kennel cough) е инфекциозно респираторно заболяване, характеризиращо се с възпаление на горните дихателни пътища. Това е смесена ифекция причинена от Bordetella bronchiseptica и един или няколко вируса, които отделно също могат да инфектират гостоприемниците. При малките кученца може да засегне цялата дихателна система и да се развие в пневмония.

Етиология[редактиране | edit source]

Основният причинител на заболяването е малката Грам негативна бактерия Bordetella bronchiseptica. Сама или съвместно с други бактерии и вируси предизвиква възпаление на дихателния тракт. Чувствителни към нея са кучета, котки, прасета и зайци. Човекът е сравнително устойчив на заразяване или преболедува леко или безсимптомно.

Освен бактерията причинителите на заболяването са и комплекс от вируси. Това са:

Констатирано е и участие на Mycoplasma sp.

Първи вирусите поразяват горните дихателни пътища като отварят врата за намесата на по-патогенните бактерии. По време на големи епизоотични вълни е установено, че участват няколко причинителя едновременно. Вирусът на кучешката параинфлуенца (CPi) може да бъде част от синдрома и е вторият най-често изолиран причинител след Bordetella bronchiseptica.

Епизоотологични особености[редактиране | edit source]

Кучешката кашлица е въздушно-капкова инфекция. Основният начин на заразяване е посредством вдишване на миниатюрни капчици носещи причинителите. Възможно е заразяване и при споделяне на съдовете за храна. Дрехите на стопаните също могат да пренасят инфекцията. Лошата вентилация в къщите и помещения, където се събират и отглеждат кучета допринася за предаването на причинителите на това заболяване.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Инкубационният период е 2 - 14 дни, обикновено 5 - 10. Клиничните признаци са остра, суха, раздираща кашлица, кихане и пухтене Повдигане или гадене. Кашлицата наподобява на звук издаван при крясъка на дива гъска. При леките случаи кучетата апетита е запазен, кучетата остават жизнени и активни. При тежки случаи, признаците могат да прогресират в летаргия, треска, липса на апетит, пневмония, а в най-тежките от тях може да завърши със смърт.

Диагноза[редактиране | edit source]

Диагнозата се основава на демонстрираните клинични признаци и анамнезата. Лабораторното изследване включва посявка на бактериална култура, изолиране на вируса и серологично изследване за потвърждаване на участието на отделните причинители на заболяването.

Лечение[редактиране | edit source]

За намаляване на кашлицата се прилагат кортикостероидни препарати и бронходилататори. При тежки и усложнени случаи се използват антибиотици.

Профилактика[редактиране | edit source]

Прилагат се ваксини създаващи имунитет един или повече от причинителите на заболяването. Организмът изгражда имунитет за около една година след което е нужно да се извърши реваксинациа.

Външни препратки[редактиране | edit source]