Инцидент от 12 април

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шанхайското клане от 12 април 1927 г., наричано още и Инцидентът от 12 април, е насилствено потушаване на организациите на Комунистическата партия в Шанхай от военни части на Чан Кайшъ и консервативни фракциии на Гоминдан (Китайска националистическа партия, или КМТ). След инцидента, консервативни елементи на КМТ извършват пълно прочистване на комунистите във всички райони под техен контрол, а също се извършват и жестоки репресии в градове като Гуанджоу и Чангша.[1] Чистката води до открит разрив между лявото и дясното крило на КМТ, а Чан Кайшъ се утвърждава като лидер на дясното крило в Нанджинг в опозиция на левичаството правителство на КМТ, водено от Ванг Джингвей в Вухан.

До 15 юли 1927 режимът във Вухан също прочиства комунистите от редиците си, слагайки по този начин край на четиригодишната близост между КМТ и Съветска Русия и тяхното сътрудничество с Китайската комунистическа партия. В периода до края на 1927 г., комунистите организират няколко бунта в опит да си върнат властта, давайки началото на Китайската гражданска война. След провала на Въстанието от Гуанджоу (11–13 декември 1927), упадъкът на Китайската комунистическа партия е пълен; необходими са им две десетилетия преди да са в състояние на организират следваща голяма градска офанзива.[2] Инцидентът е ключов момент в сложната поредица от събития, които подготвят почвата за първите десет години на правителството на националистите.

В зависимост от политическите възгледи на пишещите, инцидентът се нарича също и "Чистката от 12 април" (四·一二清黨), "Шанхайското клане",[3] "Контрапревратът от 12 април" (四·一二反革命政變), или "Трагедията от 12 април" (四·一二慘案).

Предистория на инцидента: Съглашение със СССР и Северната екпедиция[редактиране | edit source]

Корените на инцидента от 12 април водят своето начало от съюза на Гоминдан със Съветския съюз, формално иницииран от основателя на КМТ Сун Ятсен след дискусии със съветския дипломат Адолф Жофе през януари 1923. Този съюз включва както финансова, така и военна помощ, а също така и малка, но важна група от съветски политически и военни съветници, водена от Михаил Бородин.[4] Условията на Съветския съюз за съюз и помощ включват коопериране с малката Китайска комунистическа партия. Сун се съгласява да разреши комунистите да се присъединят към КМТ като индивидуални членове, но изключва възможността за алианс с тях или тяхното участие като организиран блок; в допълнение, веднъж приети в КМТ, той настоява комунистите да поддържат партийната идеология на КМТ и да спазват партийната дисциплина. След тяхното приемане, дейностите на комунистите вътре в КМТ, често прикрити, скоро създават опозиция на тази политика измежду видните членове на Гоминдан.[5] Вътрешните конфликти между лидерите на лявото и дясното крило на КМТ по отношение на проблема с ККП продължават чак до началото на Северната експедиция.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wilbur, Nationalist Revolution 114
  2. Wilbur, Nationalist Revolution 170.
  3. Zhao, Suisheng. [2004] (2004). A Nation-State by Construction: Dynamics of Modern Chinese Nationalism. Stanford University Press. ISBN 0-8047-5001-7.
  4. Wilbur 1976, 135–140.
  5. Wilbur1976, 180-81.