Иполит Карно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иполит Карно
френски политик
Иполит Карно 
Роден: 6 октомври 1801
Сент Омер, Франция
Починал: 16 март 1888
Париж, Франция

Лазар Иполит Карно (на френски: Lazare Hippolyte Carnot) е френски политик, участвал в Революцията от 1848.

Иполит Карно е син на Лазар Карно, политик от времето на Революцията от 1789, по-малък брат на физика Сади Карно и баща на бъдещия президент Сади Карно.

Биография[редактиране | edit source]

Иполит Карно е роден през 1801 в Сент Омер. Прекарва първите си години заедно с баща си, който се намира в изгнание по политически причини, и се връща във Франция едва през 1823. Той се занимава с литература и философия, през 1828 публикува свои преводи на стихове от Вилхелм Мюлер. По това време е привърженик на сенсимонизма и сътрудничи на вестник „Le Producteur“, а през 1830 издава „Exposé de la doctrine Saint-Simonienne“ („Изложение на сенсимонистката доктрина“).

През 1839 Карно е избран за депутат от Париж и е преизбиран през 1842 и 1846, като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал Луи-Филип. Той взема участие в Революцията от 1848 и става министър на просветата във временното правителство на Алфонс дьо Ламартин. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на 5 юли 1848 е принуден да се оттегли.

Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от 2 декември 1851, но въпреки това не е преследван от Наполеон III. През 1864 отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През 1871 става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от 1875. На 16 декември 1875 е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.

Иполит Карно умира през 1888, три месеца след избирането на сина му Мари Франсоа Сади Карно за президент на Франция.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Exposé de la doctrine Saint-Simonienne (1830)
  • Le Ministère de l'Instruction Publique et des Cultes, depuis le 24 février jusqu'au 5 juillet 1848
  • Mémoires sur Carnot par son fils (2 тома, 1861-1864)
  • Mémoires de Barère de Vieuzac (в съавторство с Давид Анже, 4 тома, 1842-1843).