Ипостас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ипостас (теология))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за богословския термин. За понятието в лингвистиката вижте Ипостас (лингвистика).

В Християнството ипостас (гръцки: ὑπόστᾰσις) има сложна и донякъде объркана история, но нейното буквално значение е "това, което стои отдолу".[1]

Античност[редактиране | edit source]

В античността думата υποσταιζ /ипостас/, се среща в историческите прози на Полибий, Диодор Сицилийски, Йосиф Флавий, а също и в природонаучни съчинения. Υποσταιζ означава “това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата”.

  • В природонаучната литература означава натрупване (на облаци).
  • В историческата проза означава удържане (например на засада) или повод.
  • В реториката означава основна теза, аргумент.
  • Във всекидневната реч означава имот, състояние, синоним на ουσια.
  • В хеленическата философия, например на Аристотел и неоплатониците, означава вътрешната на обективната реалност.

Значение[редактиране | edit source]

Най-често υποσταιζ се превежда като “същност”. За първи път този термин се прилага по отношение на Бога през първите векове от св. Теофил Антиохийски, в неговото съчинение – апология “До Автолик”. През 4-ти век се налага окончателно като термин от Отците на вярата в контра на арианската ерес. По това време в богословската наука навлиза и термина ουσια – същност.

Християнски писания[редактиране | edit source]

В посланията на св. Апостол Павел думата υποσταιζ се среща интензивно на пет места:

В 2 Кор. 9:13; 11:16 думата υποσταιζ е използвана и стои като “вид”, “състояние”.
Евреи 1:3 - като “битие, природа”. Може да се преведе като – подставка, основание, увереност.
В Евр. 3:14 - състояние.
Евр. 11:1 - основа, предпоставка, прототип.
В Септуагинтата означава – имущество.

При св. Апостол Павел υποσταιζ означава предимно: състояние, положение, основа, предпоставка, а в контекста на тринитарното богословие означава – битие, природа, т.е. явява се синоним на по-късно въведеното от Отците на Църквата ουσια.

Като трудна дума υποσταιζ е останала непреведена в Синодалния превод на Свещеното Писание. Съпоставяйки гръцкия текст с превода на блаж. Йероним виждаме, че навсякъде предпочитаният превод е substsntia. От етимологическа гледна точка това е най-точния превод, доколкото υποσταιζ е съставено от υπο + σταιζ /стоене под/ също като substsntia идва от sub + stsntia. За латинските богослови този термин носи много объркване.

Св. Григорий Богослов казва:

“Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството или по-точно, Които са Божество”.

Св. Атанасий Велики казва:

“Но като говорим, че Божията същност е непознаваема, не следва, че се отказваме изобщо от богопознание – напротив, за христианина целта на богопознанието, не е пълно осветляване или разбиране на Бога, а достигане на общение с Него. Тъй като Бог съществува и действа в конкретни Лица /Ипостаси/ за което ни свидетелства Божественото Откровение чрез Иисуса Христа, ние можем да достигнем до богопознание и да бъдем в общение с Бога. Ние можем да познаем трипостасния Бог повече посредством конкретните действия на Божиите Лица, отколкото чрез непознаваемата Божия същност. А тези действия на Божиите Лица са взаимозависими. Поради това Откровението за Бога Отца е неделимо от учението за Бога Сина и от учението за Бога Дух Свети.”

Стихове доказващи трипостасноста на Бог:

Йоан 17:21
Йоан 16:14
Йоан 15:16
1 Йоан 5:7
Матей 28:19-20

Източници[редактиране | edit source]

  1. Виж Liddell and Scott's Greek Lexicon