Ирано-иракска война
Ирано-иракската война е военен конфликт между Ирак и Иран, който започва на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в иранската провинция Хузестан.
Нападението на Ирак в началото е успешно, но се сблъсква с народно опълчение и е преустановено. През лятото на 1982 г. Иран успява да възстанови своите територии, да навлезе в иракска територия, след което войната продължава под формата на инцидентни конфликти.
Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете държави.
Съдържание |
Предистория на конфликта [редактиране]
Спорен момент в отношенията между двете страни е границата по пълноводната река Шат-ел-Араб, образувана от сливането на Тигър е Ефрат и богата на нефтени залежи. Ирак има претенции, както за западния, така и за източния бряг, където са разположени две големи пристанища - Абадан и Хорамшахр, докато Иран настоява границата да минава по средата на руслото на реката - съгласно международно приетия принцип на талвега за граница по река.
На 6 март 1975 г. по време на конференцията на ОПЕК в Алжир е подписан договор за границата по реката на принципа на талвега от тогавашния вицепрезидент на Ирак Саддам Хюсеин и шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави.
През януари 1979 г. в Иран настъпват революционни промени - шахиншахът заминава в изгнание и глава на държавата става Аятоллах Хомейни. Боеспособността на иранската армия е значително снижена - направена е драстична чистка, армията е съкратена от 240 на 180 хиляди души и са уволнени около 250 генерали.
През април 1980 г. е извършен неуспешен атентат срещу вицепремиера на Ирак Тарик Азис, организиран според иракските власти от ирански агенти. Това довежда до изостряне на отношенията между двете държави и до зачестяване на пограничните инциденти.
На 17 септември Саддам Хюсеин обявява източния бряг на спорната река за иракска територия и на 22 септември с.г. започва инвазията на иракската армия в Иран.
История на войната [редактиране]
Настъпление на иракската армия [редактиране]
Общоприето е, че избухването на войната е на 22 септември 1980 г., макар иракската страна да счита, че войната е започната с началото на граничните инциденти на 4 септември.
Навлизайки в провинция Хузестан, иракската армия жъне определени успехи и завладява пристанището Хорамшахр. Всеобщата мобилизация, която извършва Иран, обаче, спира настъплението и от декември с.г. войната става позиционна.
На 7 юни 1981 г. Израел, притеснен от агресивното поведение на Ирак и от стремежите му да създаде ядрено оръжие, обстрелва с ракети и унищожава ядрения център край Багдад. Иракското ръководство ускорява разработването на химически оръжия, които от следващата година използва срещу многократно по-голямата иранска армия и иранското опълчение.
Контранастъпление на иранската армия [редактиране]
Контранастъплението на Иран започва през септември 1981 г. За сметка на значителните си човешки ресурси Иран успява до пролетта на 1982 г. да нанесе значителни удари на иракската армия и на 24 май с.г. освобождава Хорамшахр.
Саддам Хюсеин изразява готовност за водене на мирни преговори, но аятоллах Хомейни отказва и обявява намерението си да продължи войната до сваляне на иракския режим. През юли 1982 г. иранската армия навлиза в Ирак и се опитва да завземе пристанищния град Басра, населен с шиити. Подобен опит е направен и през 1987 г.
Междувременно Ирак създава укрепена линия и чрез огневото си превъзходство спира иранските атаки. Известен успех иранската армия има и през февруари 1986 г., когато тя окупира полуостров Фао и отрязва за известно време достъпа на Ирак до Персийския залив.
През 1984 г. и двете страни в конфликта започват така нар. Танкерна война, като атакуват танкери на трети страни и приближават конфликта към международна война.
През 1987 г. военноморският флот на САЩ предприема екскортиране на танкери и се стига до въоръжени инциденти между американски и ирански кораби и самолети.
През пролетта на 1988 г. Ирак предприема контранастъпление и освобождава своите територии от иранските войски. При безсперспективността на конфликта, на 20 август 1988 г. е подписано мирното споразумение.
Последствия [редактиране]
В крайна сметка въпреки огромната помощ която получава Ирак през войната и от НАТО и от Съветския съюз, тя не успява да спечели войната. Това и до днес респектира военните противници на Иран.
Жива сила и оръжия, използвани във войната [редактиране]
- Сили на воюващите страни
| Показател | Ирак | Иран | Ирак края на войната | Иран края на войната |
|---|---|---|---|---|
| Войници, хил. души | 190 | <305* | >1мил. | 390 |
| Народно опълчение, хил души | --- | 100-500 | --- | ~100 |
| Танкове, бр. | 1 000 | 450 | 5 500 | <1 000 |
| Дивизиии, бр. | 10 | <10* | 55 | 21-26 |
| Артилерийски оръдия, бр. | --- | --- | 7 330 | 3 000 |
| Самолети, бр. | 200 | 750 | ~500 | <500 |
| Въртолети, бр. | --- | --- | ~150 | >700 |
- Доставчици на оръжия за Ирак между 1973 и 1990 г. (в млд. долари)
| Държава | млд. долара (преизчислени по курса от 1990 г.) | % от общата сума |
|---|---|---|
| СССР | 25.2 | 57 |
| Франция | 5.6 | 13 |
| Китай | 5.2 | 12 |
| Чехословакия | 2.9 | 7 |
| Полша | 1.7 | 4 |
| Бразилия | 0.7 | 2 |
| Египет | 0.6 | 1 |
| Други държави | 2.1 | 4 |
| Всичко | 43.9 | 100.0 |
Според официалнтие доклади на НАТО информацията (от горната таблица и тях) не е такава, като посочената по-горе. Ирак влиза във войната с около 37 млрд. в хазната, а излиза с почти 100 млрд. дългове. Дори дължи 14,3 млрд. на Кувейт, което се счита и за една от причините за новата война в залива.
Малко разяснения:
1. Ирак строи танкове и преди края на войната вече има повече от взетите заедно на САЩ и Германия.
2. Артилерийските оръдия се увеличават значително, за да може по-лесно да контролират евентуалните настъпления на Иран.
3. Народното опълчение е само в случаите, в които Ирак влиза в Иран и започва да унищожава пристанищни градове.
Информацията и данните са от: нота на Тарик Азис и доклад на ООН и НАТО за региона преди и след войните.
- Колко дивизии и войници има в региона на страната на Иран е трудно да се каже, заради чистката в тяхната армия.
Последствия [редактиране]
- Финансовите разходи за двете страни са общо около 350 млд. долара;
- Човешките загуби във войната се оценяват на около 1 млн. души;
- Особени последствия:
- Ирак изпада в кредитна задлъжнялост към Кувейт в размер на около 14 млд. долара, което става една от причините за нахлуването на иракската армия в Кувейт през 1990 г.;
- И държавите от Социалистическия лагер, и държавите от НАТО негласно поддържат Ирак във войната (НАТО счита Ирак за по-малкото зло). По тази причина остава без негативна реакция употребата на химическо оръжия от страна на Ирак, както в конфликта, така и към собственото кюрдско население.
