Иранска революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иранска революция
1979 Iranian Revolution.jpg
Протестиращи в Техеран, 1979 г.
Страна

Flag of Iran.svg Иран

Дата

януари 1978 – февруари 1979

Основна цел

Сваляне на династията Пахлави

Резултати

Сваляне на Мохамед Реза Пахлави
Създаване на ислямска република

Иранската революция, Ислямската революция или Революцията от 1979 г. (перс. انقلاب اسلامی — Enghelâb-e eslâmi) е събитие в историята на Иран, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран. Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който с помощта на различни леви и ислямски организации[1] и студенти по ислямско богословие установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али”. Религията става основа на целия политически и икономически живот.

Причини за избухването на революция[редактиране | edit source]

Изтъкнатите причини за избухването на революцията и нейният популистки, националистически и по-късно шиитско-ислямски характер включват консервативната реакция срещу вестернизацията, либералната реакция към социалната несправедливост, нарастване на очакванията, създадени от приходите на петролния басейн през 1973 и прекалено амбициозна икономическа програма, гняв срещу рязкото свиване на икономиката през 1977–78 и други недостатъци на стария режим.

Шахският режим става все по потиснически, брутален, корумпиран и неразумен. Страда също и от основни функционални повреди, които донасят икономически затруднения, недостиг и инфлация. Когато американският президент Джими Картър приема политиката на човешките права, който гласи, че страни, които нарушават правата на човека ще бъдат лишени от американски оръжия и помощ, това помага на някои иранци да съберат смелостта да публикуват отворени писма и петиции с надеждата, че репресиите на правителството могат да бъдат разсеени.

Това, че революцията заместила монархията на Мохамед Реза Пахлави с ислямизъм, вместо с друг лидер и идеология, е отчасти благодарение на разпространението на шиитския ислям, който се противопоставя на вестернизацията и вижда Аятолах Хомейни като последовател на имам Хусейн ибн Али и шаха – в ролята на врагът на Хусейн – омразният тиранин Язид I. Други фактори включват подценяването на ислямското движение от Хомейни, което се счита като малка заплаха, в сравнение с марксистите и ислямските социалисти.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Goodarzi, J. M. (2013). Syria and Iran: Alliance Cooperation in a Changing Regional Environment. Middle Eastern Studies/Ortadogu Etütleri, 4(2), pp. 31-54.