Ирен Иванчева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирен Иванчева
българска литературна критичка и историчка, поетеса, феминистка
Родена
1960 г. (64 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вНМБЛ,
НБКМ,
Издателство на БАН,
Издателство „Просвета“,
Институт по литература при БАН,
Университет на Синсинати
Публикации„Брегове на чувството“ (1995),
„Гласове на жени в българската поезия“ (2015)
ПовлиянаЮлия Кръстева, Мишел Фуко, Гаятри Чакраворти Спивак, Никола Георгиев, Михаил Неделчев, Светлозар Игов
Литература
Жанровелитературна критика, стихотворение
Дебютни творби1995
Семейство
СъпругКирил Мерджански
ДецаМартин Стефанов, Екатерина Кацарова

Ирен Иванчева-Мерджанска е българска литературна критичка и историчка, феминистка, занимаваща се също със сравнително литературознание, както и с френска и франкофонска литератури и култури. Авторка на есета и стихове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 март 1960 г. в София в семейството на скулптора Иван Иванчев. Завършва българска филология с втора специалност френска филология в Софийския държавен университет.

Особено активна като оперативен критик от средата на 80-те до края да 90-те години на 20 век. Публикува в сп. „Литературна мисъл“, сп. „Език и литература“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“, сп. „Летописи“, сп. „Родна реч“, „Пулс", „АБВ“, „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“ и др. Нейни есета и рецензии са излъчвани по радио Дойче веле.

Работила е в Националния музей на българската литература в София (като уредник – 1983), в Народната библиотека „Кирил и Методий“ (през 1984, като редактор в бюлетина „Нови книги“), като редактор в Издателството на Българската академия на науките (1984 – 1992) и като водещ редактор в издателство „Просвета“ (1992 – 1999), за кратко и като научен сътрудник в Института по литература при БАН (2000 – 2001).

Автор е на „Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995),[1] която представлява подборна и кратка история на българската поезия, писана от жени. На премиерата (22 януари 1996) в Столичната библиотека книгата е представена от Светлозар Игов и Алберт Бенбасат. През 1996 г. книгата има премиери в Стара Загора, Русе и Варна. Посрещната е с отзиви в печата, между които тези на Розалия Ликова, Светлозар Игов, Георги Цанков, Катя Кузмова-Зографова, Людмила Малинова, Цветанка Еленкова, Алек Попов.

Иванчева е член на жури в литературния конкурс „Веселин Ханчев“ (1995, 1996)[2] и за специалната награда за роман „Огнище“.

През 2000 г. защитава дисертацията си „Аспекти на междутектовостта в българската женска поезия от средата на XIX до 20-те години на XX век“[3] при Института по литература при БАН.

От 2001 г. заживява в САЩ, тук учи в докторската програма по френска и франкофонска литература, специализира също женски науки (Women’s studies) и науки на рода (Gender studies) в Университета на Синсинати, Охайо. Преподава в Университета на Синсинати (University of Cincinnati). Тук защитава дисертация, за която през 2010 г. получава най-високото отличие на Университета на Синсинати – грант за съществен изследователски принос.[4] Дисертацията ѝ е областта на сравнителното литературознание, феминизма, постструктурализма и постколониализма със заглавие „Асия Джебар и Юлия Кръстева – изборът да пишеш на френски“.[5] Представя активно изследванията си на конференции в САЩ и Европа. Пише върху френското кино,[6] Юлия Кръстева, жените във франкофонската литература.

През 2009 г. прави пространно интервю, съвместно с Мишел Виале, с Юлия Кръстева, което е публикувано в „Синсинати Романс Ривю“ (Cincinnati Romance Review).[7] Интервюто, в неин превод, е публикувано в Литературен вестник,[8] сп. Пирон[9] и сп. Дзяло за хуманитаристика.[10]

През 2015 г. книгата ѝ „Да пишеш на езика на Другия: Асия Джебар и Юлия Кръстева“ („Ecrire dans la langue de l’Autre: Assia Djebar et Julia Kristeva“) е публикувана от издателство „Арматан“.[11]

Също през 2015 г. издателство „Просвета“ публикува книгата ѝ „Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)“.[12] Тази книга обговаря важни прояви в женската ни поезия от средата на XIX до 40-те години на XX век, служейки си с изследователските ракурси на междутекстовостта и литературноисторическата реконструкция. Приносни моменти в нея са: опитът за предефиниране на понятието женско писане; откриването на две следосвобожденски поетеси – сестрите Елисавета Ненова и Мария Ненова, и детайлното представяне на тяхната обща стихосбирка от 1890 г.; анализът на факти от житейските и творческите биографии на поетесите Роза Попова и Дора Габе; прочитът на поезията на Мара Белчева през различни аспекти на нейните духовни търсения; представянето за първи път с цялостен портрет на писателката и поетеса маринистка Весела Страшимирова. Книгата предлага интересни ракурси в портретите на Пенка Цанева-Бленика и Магда Петканова.

От 2001 г. живее със семейството си в САЩ. Животът в емиграция я прави чувствителна изследователка на темите за другостта, за живеенето в другия език и култура, както и към особения вид екзистенциален опит на човека емигрант. Не спира да следи и да се интересува от българската литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • „Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)". София, Просвета, 2015.
  • „Ecrire dans la langue de l’Autre: Assia Djebar et Julia Kristeva“. Paris, L'Harmattan, 2015.
  • Литература за 8. клас. София, Просвета, 2017. Авторски колектив – Ирен Иванчева-Мерджанска, Кирил Мерджански, Евгени Зашев, Албена Хранова, Любов Шишкова, Лъчезар Бояджиев. ISBN 978-954-01-3288-4
  • Парчета. Стихове и фрагменти / Pieces. Poems and Fragments. Билингва/ Bilingual edition. Sofia, Polis, 2021. ISBN 978-954-796-086-2
  • Съставител, водещ анкетата и автор на предговора към книгата на Кирил Мерджански. Бъдеще на античността. Избрано. Поезия, драма, преводи, анкета и за него. София, издателство ФО, 2021. ISBN 978-619-7517-11-8

Избрани публикации в периодиката и в книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Весела Страшимирова (1902 – 1995) – „…на песен ме морето научи“ или първата българска писателка и поетеса маринистка“ Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine.. – Литературна мисъл, 2015, кн. 1, с. 62 – 103.
  • Мозаечен портрет на българката от прехода, изографисан в разказите на Мирела Иванова [за сб. „Всички разкази са за теб“]. – Литературен вестник, бр. 39, 2015 Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine..
  • "Станка Николица Спасо-Еленина“. – В: Книга за Станка Николица Спасо-Еленина. Състав. Иван Дойнов, Пламен Дойнов. Разград: Разградско дружество към Сдружение на бълг. писатели: Дружество на дейците на културата, 2008.
  • Иванчева, Ирен. Поезия на медитацията. – В: Стефан Гечев – съчинения в пет тома: Раждането на Орфей. Том 1. София, изд. Захарий Стоянов, 2008.
  • „Парчета. Стихотворения“. – В: Ек. Културен двумесечник. Държавна агенция за българите в чужбина, 2006, кн. 2. TI=Ек: Културен двумесечник ISSN 1310 – 2028. – XIII, 2 (2006), с. 26 – 27.
  • „Един възможен прочит: Магда Петканова (1900 – 1970)“. – Литературен форум, X, № 1, 9 – 15 януари 2001, с. 6.
  • „Фрагменти“. – Нава [редактор Иван Методиев], 1990, кн.1.
  • „Бележки върху „историята“ на Светлозар Игов“. – Страница, 15 юли 1991.[13]
  • Ivantcheva-Merjanska, Irene. „Entre l’Algérie et la France: Saisies des seuils culturel et racial dans L’Amour, la fantasia et Vaste est la prison [Assia Djebar].“ In: Assia Djebar: Ecrivaine entre deux rives. Special Issue. Ed. by Carla Calargé et Michèle Vialet. Cincinnati Romance Review, Vol. 31, 2011. рр. 57 – 74.
  • Irene Ivantcheva-Merjanska et Michèle Vialet. Entretien avec Julia Kristeva: Penser en nomade et dans l’autre langue le monde, la vie psychique et la littérature [A Conversation with Julia Kristeva: Thinking the World, the Life of the Mind, and Literature as a Nomad and in the Language of the Other]. Kristeva in Process: The Fertility of Thought – La pensée féconde – Die Fruchtbarkeit des Denkens. Eds. Michèle Vialet et al. Special issue, Cincinnati Romance Review 35 (Spring 2013): 158 – 89.
  • Ivantcheva-Merjanska, Irene. The dialectics between romantic and anti-romantic in the film A Heart in Winter by Claude Sautet. GVW – PROCEEDINGS IN GVW – THE 1ST GLOBAL VIRTUAL CONFERENCE. Volume: 1, April 2013 Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine.. Publisher: EDIS – Publishing Institution of the University of Zilina ISBN 978-80-554-0679-4
  • Ivantcheva-Merjanska, Irene. „Cheminements vers l’identité européenne: l’autre langue, la psychanalyse, le dialogue et le roman dans Meurtre à Byzance et dans des essais de Julia Kristeva.“ In: Vialet, Michèle, Irene Ivantcheva-Merjanska, Azucena G. Blanco, and Stefan Hollstein, eds. Kristeva in Process: The Fertility of Thought – La pensée fertile – Die Fruchtbarkeit des Denkens. Numéro spécial, Cincinnati Romance Review 35, Spring 2013, pp. 49 – 74.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Армандо Ромеро, „Поетът от стъкло“, Издателство за поезия ДА. Превод от испански Ирен Иванчева и Кирил Мерджански, С., 2017.

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Малинова, Людмила. „Поглед към българската женска лирика“ (Рец. за книгата на Ирен Иванчева „Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия“). – Български език и литература, XXXVIII, 1997, № 3 – 4, с. 93 – 95.
  • Eленкова, Цветанка. „Непротивопоставяне на женската поезия или хуманизация на критиката“ (Рец. за книгата на Ирен Иванчева „Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия“). – Век 21, бр. 20, 1997.
  • Жилиев, Юлиян. „Българската литература през 90-те години“, блог на Юлиян Жилиев, 26 май 2012.
  • Иванчева-Мерджанска, Ирен. Анкета, Балкански идентичности. Анкети. 2013
  • „На фокус – българската женска поезия“ (За „Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)“ (2015) от Ирен Иванчева-Мерджанска), разговор на Михаил Неделчев със Силвия Чолева, Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио, 20 ноември 2015
  • Неделчев, Михаил. Гласове на жени в българската поезия. [Рец. за Ирен Иванчева-Мерджанска, „Гласове на жени в българската поезия“, изд. „Просвета“, С., 2015] – Литературен вестник, бр. 3, 2016, с. 6.
  • Гълъбова, Лидия. Да пишеш на езика на другия: интервю на Лидия Гълъбова с Ирен Иванчева. – Литературен вестник: седмично издание. ISSN 1310 – 9561. – Год. 25, бр. 27 (6 – 12 юли 2016), с. 10
  • Аретов, Николай. Ирен Иванчева. Гласове на жени в българската поезия. Рецензия. Електронно списание „Дзяло“, год. IV, 2016, брой 7; ISSN 1314 – 9067
  • Новков, Митко. Критически хроники. Рец. за Ирен Иванчева. Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (историко-литературна моногорафия), 464 стр, изд. „Просвета“, С., 2015. – сп. Съвременник, 2016, кн.1, с.393 – 394.
  • „Не пускам корени никъде“. – Разговор на Ирен Иванчева с Марин Бодаков. – Култура, бр. 31 (2868), 30 септември 2016.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

  • Сдружение на българските писатели (от 1994)
  • Клуб на българските писателки
  • Women in French

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0330-1, 9789540703305
  2. ↑ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, сайт на библиотека „Родина“ в Стара Загора.
  3. ↑ Иванчева, Ирен Иванова. Аспекти на междутекстовостта в българската женска поезия от средата на XIX до 20-те години на XX век. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен доктор. Научен ръководител ст.н.с. I ст. д-р Любомир Стаматов. Рецензенти: проф. Елка Константинова и проф. Николай Аретов. София, Специализиран научен съвет по литературознание при ВАК, Институт за литература при БАН, 2000, 350 стр.
  4. ↑ Previous Graduate School Dean's Fellowship Recipients, сайт на Университета на Синсинати. ((en))
  5. ↑ Ivantcheva-Merjanska, Irene, „Assia Djebar et Julia Kristeva: choisir le français comme langue d'écriture“, 2011 (Ph.D. Dissertation, University of Cincinnati). Виж Julia Kristeva: A Bibliography Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., подготвена от Елен Вола ((en)).
  6. ↑ Ivantcheva-Merjanska, Irene (2013). „The dialectics between romantic and anti-romantic in the film A Heart in Winter by Claude Sautet“. Ist Global Virtual Conference 1 (1): 227 – 230.
  7. ↑ Entretien avec Julia Kristeva: Penser en nomade et dans l’autre langue le monde, la vie psychique et la littérature. In Vialet, Michèle, Irene Ivantcheva-Merjanska, Azucena G. Blanco, and Stefan Hollstein, eds. „Kristeva in Process: The Fertility of Thought – La pensée fertile – Die Fruchtbarkeit des Denkens“, Numéro spécial, Cincinnati Romance Review 35, Spring 2013, pp. 158 – 89.
  8. ↑ „Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата“. Интервю на Ирен Иванчева-Мерджанска и Мишел Виале (САЩ, Университетът на Синсинати). Превод от фр. Ирен Иванчева – Литературен вестник, бр.2, с.10 – 11 Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., бр. 3, с.11 – 13 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., бр. 4, с.6 – 7 Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine. от 2015 г.
  9. ↑ „Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата“. Интервю на Ирен Иванчева-Мерджанска и Мишел Виале (САЩ, Университетът на Синсинати). Превод от фр. Ирен Иванчева. Отделен отпечатък на сп. Пирон, бр.10, 2015
  10. ↑ „Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата“. Интервю на Ирен Иванчева-Мерджанска и Мишел Виале (САЩ, Университетът на Синсинати). Превод от фр. Ирен Иванчева. Отделен отпечатък на сп. Дзяло за хуманитаристика, год. IІ, 2014, бр. 4
  11. ↑ Irene Ivantcheva-Merjanska. Ecrire dans la langue de l’Autre: Assia Djebar et Julia Kristeva. Paris: L’Harmattan, 2015. ISBN 978-2-343-05875-7, сайт на издателство „Арматан“. ((fr))
  12. ↑ Ирен Иванчева. Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София: Просвета, 2015. ISBN 978-954-01-3130-6 Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., сайт на издателство „Просвета“.
  13. ↑ Библиография на Светлозар Игов на личния му сайт

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ирен_Иванчева&oldid=11967178“.