Иржи Прошек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иржи Прошек
чешки предприемач

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Иржи Прошек в Общомедия

Иржи Прошек (на чешки: Jiří Prošek) (по-известен като Георги Прошек) е чешки инженер и предприемач, участник в борбите за освобождение на България, прекарал по-голямата част от живота си в нея. Той е брат на Богдан Прошек и братовчед на Вацлав и Йозеф Прошек.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Прошек е роден през 1847 г. в градеца Бероун до Прага в семейство на обущар, но родът им се знае отпреди 300 години. Записва землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника и в 1869 г. се дипломира с титлата инженер.

През 1871 г. пристига в Тракия и работи по изграждането и експлоатацията на железопътната линия на барон Хирш. В село Ябълково се среща с Васил Левски [1] и с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище, читалище и първия интернационален таен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е необходимо за охраната на железопътната линия и пренася тайно революционната поща на комитетите. В 1876 г. на­пус­ка железницата и става ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вестници, в ко­и­то разгласява зверствата при по­ту­ша­ва­не на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. В Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на замина­ва за Од­рин за­ед­но със свои при­я­те­ли, де­мон­ти­ра към 200 м жп рел­си и ги хвърля в р. Марица, про­ва­ля пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и облекчава изхода на бит­ка­та при Шипка. Раз­к­ри­т от тур­с­ки­те влас­ти Иржи Про­шек е осъден на смърт, но ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ката армия. За приноса в освобождението на България, получава ви­со­ки­те от­ли­чия – ор­ден „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки“ I ст. и злат­на са­бя. [1]

След Освобождението е архитект в общината в София (1879 – 1881) и работи върху първия градоустройствен план на града. По-късно е главен инженер на Дирекцията на обществените сгради (1881 – 1885). Участва в инициирането и изграждането на паметника на Васил Левски [1], на построения в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир. Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата печатница в София, през 1884 – Пивоварна „Прошек“, най-голямата в града по това време и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, а по-късно правят и керамична фабрика за тух­ли в с. Дол­ни Бог­ров, Новоселско. Инж. Про­шек про­уч­ва на­хо­ди­ща на мра­мор в стра­на­та и със­та­вя кар­та. Иржи Прошек е един от основателите на дружеството Славянска беседа и на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Жени се за Ан­на Ро­у­ба­ло­ва. От брака им се раждат четири дъщери, две от които са Дадичка (31 юли 1879 – 16 юли 1880) и Лидунка (25 юни 1886 – 6 октомври 1891) и един син – Георги. Стро­е­жа на при­ста­ни­ще­то във Вар­на е най-мащабното му дело, но ударено от свлачища пристанището не устоява. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфаркт. Умира в София на 58 години. Погребан е в семейната гробница, парцел № 16 на Централни софийски католически гробища.

Обществена признателност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек е създаден от известния български скулптор Георги Чапкънов и открит по случай 170 години от рождението на Георги Прошек.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]