Ирина Кантакузина

Ирина Кантакузина (Палеологина)
моравска (смедеревска) деспина
фреска с лика на Ирина
Управление	1414-1456 г.
Съпруга на	деспот Георги Бранкович
Родена	около 1400 г.
	деспотат Морея или Константинопол
Починала	2/3 май 1457 г.
	Иринин град, Рудник
Наследена от	Елена Палеолог (Бранкова/ич)
Потомци	Тодор, Григор, Стефан, Лазар, Катерина, (Мара)
Баща	Теодор Кантакузин с/или дядо (евентуално баща) Димитрий I Асен Кантакузин
Майка	Ефросина Палеологина

Ирина Кантакузина[1], срещана също и като Ирина Палеологина[2], по мъж Бранкова(ич), е деспотица на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович (виж Бранкович).

Родословие

Произходът на Ирина се установява от един латински ръкопис "Dell'Imperadori Constantinopolitani", съхраняван във Ватиканската библиотека.

Предполага се, че носи и името на Палеолозите, за да подчертае приемствеността на дядо си по майчина (Ефросина Палеологина) и бащина (Ирина Палеолог е съпруга на Матей Асен Кантакузин) линия с последната императорска династия на Византия.

По линия на дядо си е внучка на Морейския деспот Димитрий I Асен Кантакузин, който е син и съвладетел на баща си Матей Асен Кантакузин и внук на Йоан Кантакузин[3], т.е. Ирина по бащина линия е правнучка и праправнучка ромейски императори. Майка на Матей, прадядото на Ирина, е Ирина Асенина (на която също може да е кръстена), която пък от своя страна е внучка на българския цар Иван Асен III, който пък е внук на Иван Асен II. Следователно Ирина е пряка потомка на византийските василевси и търновските царе от династията Асеневци.

Според по-късни родословия, Ирина е дъщеря на Димитрий I Асен Кантакузин, а не негова внучка, но тези сведения пренебрегват ръкописа във Ватикана, който традиционно по византийски тертип отбелязва последно името на дядото, а не на бащата на детето, още повече, че според различни сведения Димитрий умира между 1384-а и 1420-а, а Ирина е родена към 1400 г. Според "Massarelli manuscript" на Анджело Масарели (1510 - 1566), найни родители са Теодор Кантакузин и Ефросина Палеологина. Според други сведения Ирина има две по-големи сестри - Теодора Кантакузина, женена за императора на Трапезунд Алексий IV и Мария Кантакузина, но вероятно в този случай става въпрос за грешка.[4]

Биография

На 26 декември 1414 г. Ирина е омъжена за деспот Георги Бранкович, на който брака се пада втори. В народния епос, Ирина е останала като Проклетата Ирина, заради наложената ангария на поданиците ѝ за подигането на силно укрепената Смедеревска крепост на Дунава. В действителност друга алтернатива по това време на усилващ се османски натиск, предвид последвалата инвазия към Централна Европа, не е имало.

Ирина има 5 или 6 деца от брака си с деспот Георги Бранкович:

• Тодор Бранкович (1415 - 1428)
• Григор Бранкович (1416/17 - 1459)
• Стефан Бранкович (1425 - 1476), деспот 1458-1459
• Лазар Бранкович (1421/27 - 1458), деспот 1456-1458
• Катерина Бранкович (1418/19 - 1492), оженена на 20 април 1434 г. за граф Улрих II Целски (1406-1456)

За голямата дъщеря на деспота - Мария Бранкович, се предполага, че му е щерка от първия брак.

Ирина умира в крепостта наречена на нейно име Иринин град в планината Рудник на 2/3 май 1457 г., като според някои народни предания е отровена от сина си Лазар, но това са недостоверни сведения предвид недолюбването ѝ от народа.

Източници

• Родословие на Бранкович
• ((sr)) Под властта на проклетата Ирина

Вижте също

• Моравско княжество

Външни препратки

• ((sr)) Деспот Георги Бранкович

Литература ((sr))

• Валтазар Богишић - Народне пјесме из старијих, највише приморских записа, преснимљена издања, издао Слободан Обрадовић, ЛИО Горњи Милановац, 2003.
• Герхард Геземан - Ерлангенски рукопис старих српскохрватских народних песама, Зборник за историју, језик и књижевност српског народа. Прво одељење, књига XII, Српска краљевска академија, Сремски Карловци, 1925.
• Вук Стефановић Караџић - Српске народне пјесме, књига друга, Сабрана дела Вука Стефановића Караџића, књига пета, приредила Радмила Пешић, Просвета, Београд, 1988.
• Вук Стефановић Караџић - Српске народне пјесме, књига трећа. Скупио их и на свијет издао Вук Стефановић Караџић, приредио Др. Владан Недић, Просвета, Београд, 1976.
• Мило Вукчевић - Ђурђева Јерина у традицији и науци, Вршац, 1934.
• Томо Маретић - Наша народна епика, Загреб, 1909; друго издање, Београд, Нолит, 1966.