Ирина Кантакузина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирина Кантакузина (Палеологина)
моравска (смедеревска) деспина
Irina Esfigmen.jpg
фреска с лика на Ирина
Лични данни
Управление 1414-1456 г.
Родена около 1400 г.
деспотат Морея или Константинопол
Починала 2/3 май 1457 г.
Иринин град, Рудник
Наследена от Елена Палеолог (Бранкова/ич)
Семейство
Брак деспот Георги Бранкович
Потомци Тодор, Григор, Стефан, Лазар, Катерина, (Мара)
Баща Теодор Кантакузин с/или дядо (евентуално баща) Димитрий I Асен Кантакузин
Майка Елена Орсина Палеологина, дъщеря на Йоан Урош и внучка на Радослав Хлапен

Ирина Кантакузина[1], срещана също и като Ирина Палеологина[2], по мъж Бранкова(ич), е деспотица на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович (виж Бранкович).

Ирина Кантакузина е прапрабаба на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина. Освен това е популярна сред моравското българско население и като Проклетата Ирина, заради ангарията по издигането Смедеревската крепост и тази на Островица в Рудник (планина), които били част от т.нар. моравска укрепителна система.

Родословие[редактиране | edit source]

Произходът на Ирина се установява от един латински ръкопис "Dell'Imperadori Constantinopolitani", съхраняван във Ватиканската библиотека.

Предполага се, че носи и името на Палеолозите, за да подчертае приемствеността на дядо си по майчина (Елена Орсина Палеологина) и бащина (Ирина Палеолог е съпруга на Матей Асен Кантакузин) линия с последната императорска династия на Византия.

По линия на дядо си е внучка на Морейския деспот Димитрий I Асен Кантакузин, който е син и съвладетел на баща си Матей Асен Кантакузин и внук на Йоан Кантакузин[3], т.е. Ирина по бащина линия е правнучка и праправнучка ромейски императори. Майка на Матей, прадядото на Ирина, е Ирина Асенина (на която също може да е кръстена), която пък от своя страна е внучка на българския цар Иван Асен III, който пък е внук на Иван Асен II. Следователно Ирина е пряка потомка на византийските василевси и търновските царе от династията Асеневци.

Според по-късни родословия, Ирина е дъщеря на Димитрий I Асен Кантакузин, а не негова внучка, но тези сведения пренебрегват ръкописа във Ватикана, който традиционно по византийски тертип отбелязва последно името на дядото, а не на бащата на детето, още повече, че според различни сведения Димитрий умира между 1384-а и 1420-а, а Ирина е родена към 1400 г. Според "Massarelli manuscript" на Анджело Масарели (1510 - 1566)[1], найни родители са Теодор Кантакузин и Ефросина Палеологина. Според други сведения Ирина има две по-големи сестри - Теодора Кантакузина, женена за императора на Трапезунд Алексий IV и Мария Кантакузина, но вероятно в този случай става въпрос за грешка.[4]

Биография[редактиране | edit source]

На 26 декември 1414 г. Ирина е омъжена за деспот Георги Бранкович, на който брака се пада втори. В народния епос, Ирина е останала като Проклетата Ирина, заради наложената ангария на поданиците ѝ за подигането на силно укрепената Смедеревска крепост на Дунава. В действителност друга алтернатива по това време на усилващ се османски натиск, предвид последвалата инвазия към Централна Европа, не е имало.

Ирина има 5 или 6 деца от брака си с деспот Георги Бранкович:

За голямата дъщеря на деспота - Мария Бранкович, сръбските историци изказват предположение, че му е щерка от първия брак, но това не е сигурно.

Ирина умира в крепостта наречена на нейно име Иринин град в планината Рудник на 2/3 май 1457 г., като според някои народни предания е отровена от сина си Лазар, но това са недостоверни сведения предвид недолюбването ѝ от народа.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "The Archives: the past & the present", section "The Council of Trent"

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература ((sr))[редактиране | edit source]

  • Валтазар Богишић - Народне пјесме из старијих, највише приморских записа, преснимљена издања, издао Слободан Обрадовић, ЛИО Горњи Милановац, 2003.
  • Герхард Геземан - Ерлангенски рукопис старих српскохрватских народних песама, Зборник за историју, језик и књижевност српског народа. Прво одељење, књига XII, Српска краљевска академија, Сремски Карловци, 1925.
  • Вук Стефановић Караџић - Српске народне пјесме, књига друга, Сабрана дела Вука Стефановића Караџића, књига пета, приредила Радмила Пешић, Просвета, Београд, 1988.
  • Вук Стефановић Караџић - Српске народне пјесме, књига трећа. Скупио их и на свијет издао Вук Стефановић Караџић, приредио Др. Владан Недић, Просвета, Београд, 1976.
  • Мило Вукчевић - Ђурђева Јерина у традицији и науци, Вршац, 1934.
  • Томо Маретић - Наша народна епика, Загреб, 1909; друго издање, Београд, Нолит, 1966.