Ирина Лакапина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирина
царица на България
Лични данни
Родена ?
най-вероятно в Константинопол
Починала ?
Предшествана от Мариам
Наследена от Агата
Семейство
Брак Петър I
Баща Христофор Лакапин
Майка Августа София


Ирина (Мария) Лакапина е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I.

Нейното рождено име Мария. Тя е дъщеря на Христофор Лакапин, син и съимператор на ромейския василевс Роман I Лакапин, който е с арменско потекло, и на Августа София.

През 927 г. между Първото българско царство и Византия е сключен мирен договор, който за цели 40 години слага край на ожесточените военни противоборства между двете държави. Съгласно договора, мирът между двете страни трябвало да бъде скрепен и с династичен брак между българския цар и Мария, който за първи път щял да сроди владетелските домове на империята и българското царство. В чест на мира, залог за който става самата тя, новата царица получава и името Ирина (на гръцки: Ειρήνη, Носеща мир).

Бракосъчетанието между българския цар и Мария е извършено лично от константинополския патриарх Стефан II на 8 октомври 927 г в църквата "Света Богородица" в Константинопол. След пищното сватбено тържество младоженците отпътуват за Велики Преслав. По този повод Продължителят на Теофан Изповедник пише в своята "Хронография", че:

Мария, предадена в български ръце, заминала за България с радост и тъга: тя тъгувала, защото се разделяла със своите горещо любими родители, с царските живелища и с обществото на роднините си, а се радвала, защото тя се омъжила за мъж-цар и била провъзгласена за българска владетелка[1].

Според сведенията Ирина е изключително красива ромейка. Летописците прибавят още, че тя занесла със себе си разни богатства и безбройна покъщнина. Така с нейното име се свързва навлизането на ромейската мода в българския царски двор.

По всичко изглежда, че бракът между Петър и Ирина разбунил духовете във Византийската столица, тъй като представлявал отстъпление от едно вековно правило, установено от времето на Констанин I Велики, според което:

...на ромейските императори не се позволявало да се сродяват с народ, чиито нрави не се схождат и са чужди на ромейската държава, особено пък с иноверни и некръстени, с изключение само на франките поради старата знатност и благородство на техния произход; с никой друг народ те не могат това да правят, ако пък някой се осмели това да стори, нека се счита за чужд на християнското общество и се предава на анатема, като нарушител на отеческите постановления и на царските закони[1]

В "За управлението на империятa" Константин Багренородни разказва, че тъй като дава дъщеря си на българин:

...Роман извърши това вън от канона, от църковното предание и от наредбата и заповедта на императора св. Константин Велики, то той приживе [още] беше много укоряван, оклеветяван и мразен от сенатското събрание и от целия народ, и от самата църква, тъй че омразата най-сетне се прояви и след смъртта си той по същия начин се укорява, порицава и осъжда, задето бе предприел едно дело, недостойно и неприлично за благородната ромейска държава[2]

Като царица Ирина често посещава Константинопол:

Неведнъж, внучката на император Роман, Мария, жената на Петър Български, дохождала от България в столицата, за да нагледа баща си и дядо си. За последен път тя дохождала с трите си деца вече след смъртта на баща си Христофор [931]. Тя получила големи подаръци от дядо си и се върнала, осипана с много почести[3].

Във връзка с тези посещения някои автори без основание подозират царицата, че разкривала на василевса тайните на съпруга си и на българското правителство. Така Васил Златарски категорично заявява:

Няма съмнение, че в тия посещения на Цариград от бълграската царица се е донасяло за всичко, каквото се е замисляло в България, и при връщането и се давали нови инструкции, които осигурявали интересите на империята.

Ирина ражда бъдещите царе на България Борис II (969-971) и Роман (978-991) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в поименик на българските владетели от 16 век след цар Петър I, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори Василий II (976-1025) и Константин VIII (1025-1028).

Последното сведение за Ирина Лакапина е от към 940 г, когато пристига във византийската столица с трите от децата си. Предполага се, че умира през 963 г.

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Златарския, Васил. c. 512.
  2. Златарския, Васил. c. 510-511
  3. Златарски, Васил. c. 513.