Ирина (съпруга на Гаврил Радомир)
| Ирина | |
| царица на България | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1015 г.
|
| Управление | |
| Период | 1014 – 1015 |
| Предшественик | Маргьорита Унгарска |
| Наследник | Мария |
| Семейство | |
| Съпруг | Гаврил Радомир |
Ирина е българска царица, съпруга на цар Гаврил Радомир. Бракът с нея е втори за Гаврил Радомир, който преди това е женен за дъщеря на унгарския крал Геза Унгарски (971 – 997), но този брак впоследствие е разтрогнат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
За произхода на Ирина няма никакви исторически сведения. Единствено Йоан Скилица посочва, че след като Гавраил Радомир намразил и изгонил бременната си съпруга, „той взел Ирина, красивата пленница от Лариса“. Въз основа на това съобщение, може да се предположи, че Ирина вероятно е била ромейка (за което може да се заключи от гръцкото ѝ име) от Лариса, пленена при превземането на града от Самуиловите войски през 986 г., когато, както разказва Скилица, Самуил преселил жителите на града заедно „с целите им семейства във вътрешността на България“[1].
Ирина се жени за Гаврил Радомир около 999 г. От този брак се раждат петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
През 1015 г. в българското царско семейство се разиграва поредната семейна трагедия – съпругът на Ирина е убит от братовчед си Иван-Владислав, който заема българския престол. В историческите извори действията на Иван-Владислав са представени като отмъщение за избиването на собственото му семейство по заповед на чичо му Самуил, което се случило около тридесет години по-рано. В своята хроника Йоан Скилица съобщава, че царица Ирина също става жертва на Иван-Владиславовата мъст наред с други членове на царското семейство, като зетя на Гавраил-Радомир – Иван Владимир[2][3][4]. Новият български цар не се задоволява само със смъртта на Гавраил-Радомир и съпругата му, но и нещо повече, Иван-Владислав се погрижил да лиши потомците им от правата върху българския престол – най-големият от синовете на Гавраил-Радомир и Ирина, който дотогава е и законен престолонаследник, веднага след убийството на своя баща бил ослепен по заповед на Иван Владислав, „когато този убил Самоиловия син Радомир с жена му и зет му Владимир.“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Иванов, Йо. Кой кой е в средновековна България. Изд. къща „Петър Берон“, 1999 г.ISBN 954-402-047-0
- Златарски, В. История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)
- Рънсиман, Стивън. История на Първото българско царство. III. Краят на едно царство. 1993