Ирландски сетер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирландски сеттер
Ирландски сеттер
Характеристики
Ръст Мъжки: 58—67 см
Женски: 55—62 см
Тегло Мъжки: 27-32 кг
Женски: 24-29 кг
Произход
Страна Flag of Ireland3-2.svg Ирландия
Класификация МФК
Група 7
Секция 2
Номер на стандарт 120
Ирландски сеттер в Общомедия


Ирландският сетер, известен също като Червен сетер и Ирландски червен сетер, е порода кучета, произхождаща от Ирландия.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Козината е дълга и копринена, тъмночервена и се нуждае от поддържане. Пухкавият мъх под нея изобилства през зимата. Ирландските сетери са високи 64-69 см, мъжките тежат от 27 до 32 кг, а женските от 24 до 29 кг.

  • Големина: едър;
  • Податливост на тренировка: средна;
  • Поддръжка на козината: средно;
  • Падане на козината: средно;
  • Нужна тренировка: ежедневни разходки;
  • Енергичност: средна/висока;
  • Умение на пазачи: ниско;
  • Добър с деца: да

История[редактиране | edit source]

През 19-ти век са съществували два вида ирландски сетери - едноцветен (червен) и двуцветен (червено-бял). Първи се е появил двуцветният. През 1912 г. селекционерите се обединили към едноцветния червен сетер и така определили бъдещето на породата. На изложението в Дъблин през 1874 г. били представени все още много червено-бели кучета. Само две години по-късно обаче единствено едноцветните били класирани като "ирландски сетер". За пръв път тази порода е била регистрирана в АКС през 1878 г.

Темперамент[редактиране | edit source]

Ирландският сетер е игрив и израства добре с много движение. Кучетата от тази порода са дружелюбни и често търсят компанията на други кучета, с които да играят. Ирландският сетер е интелигентен, изпълнен с енергия, необуздан и своенравен. За да запази своето равновесие, той има нужда да тича до насита. Накратко - необходим му е активен стопанин, който има доста опит в отглеждането и правилното развитие на едно куче. Нищо не е по-благоприятно за това куче от дългите разходки в компанията на ловеца. С него никога не е скучно. Ирландският сетер обича да бъде в центъра на вниманието, особено по време на екстериорните изложби. Чувствителен и приятелски настроен, "червеният дявол" печели уважението на своя собственик. Колкото до това, че понякога е досаден - да, той не понася безразличието към себе си. Ирландският сетер има нужда от ласките и компанията на стопанина си. Общителен по природа, той може да ви придружи навсякъде. В семейството обича всички, но предпочита да бъде със стопанина си. Предпочита човека, който знае да общува с него и да му налага известна дисциплина. Червеният сетер има нужда да бъде "взет в ръце". Основната дресура е абсолютно необходима за него, за да може да бъде подчинен буйния му характер.


Външен вид[редактиране | edit source]

Общият външен вид е на атлетично и изящно куче, хармонично развито и с добри пропорции. Характерът е жив, интелигентен, енергичен, привързан и предан. Космената покривка е различно дълга по отделните части на тялото: дълга, ресничеста и обилна по задните части на крайниците, коремната област, опашката, гърдите и ушите, и по-къса, фина и лъскава - по главата и предната част на крайниците и гърба. Окраската е едноцветна махагоновотъмночервена, без следи от черен цвят. Допустими са малки бели петна по гърдите, подбрадието, челото и пръстите, въпреки че са нежелателни. Височината при мъжките е около 61 - 65 см, а при женските 56 - 61 см. Теглото при мъжкия представител на тази порода е около 28 кг, а при женския - около 25 кг.

Поддръжка на външния вид[редактиране | edit source]

Необходимо е редовно ресане с четка на козината и подрязване на ноктите всеки месец. Лапите трябва да са чисти, ушите - винаги сухи и почистени, за да се избегне риска от нежелани инфекции. Трябва да сте сигурни, че козината отдолу е чиста, това се прави поради хигиенни причини, тъй като тази порода попада в графа средна, което го прави не много подходящ домашен любимец за хора, страдащи от алергии

Продължителност на живот и здравословни проблеми[редактиране | edit source]

Продължителността на живот е приблизително 12 - 15 години. При отглеждането му може да се сблъскате с няколко здравословни проблема, на които е хубаво да обърнете внимание - проблеми с щитовидната жлеза, подувания и епилепсия. Убедете се, че родителите на вашето кутре имат OFA и CERF сертификати.